Републиката на крадците [bg]

— Локи — прошепна Сабета. — Направи ми това удоволствие…

— Какво?

— Целуни ме.

— С всяка…

— Не, не така, а по начина, който предпочитам. Знаеш какво имам предвид. Както едно време, когато бяхме…

— Аха! — засмя се той. — На вашите услуги, мадам.

Сабета имаше една особена слабост — гъдел, който той откри случайно, когато станаха любовници преди много години. Локи нежно сложи лявата си ръка под брадичката ѝ и наведе назад главата ѝ, а после впи устни в шията ѝ, малко под ухото.

Начинът, по който тя помръдна в прегръдките му, мигновено накара притесненията му да се оттеглят в едно далечно, тъмно място.

— Значи, всъщност за това ме повика тук?

— Не спирай — каза тя, останала без дъх — и ще стане ясно.

Той я целуна още няколко пъти и когато реши, че ласките му са били достатъчно, прокара език по същите няколко сантиметра топла кожа. Сабета ахна и още по-силно се вкопчи в него.

— Богове! — възкликна той, засмя се и примлясна. На няколко пъти преглътна, за да прогони странния вкус от изсъхналия си език. — Парфюмът ти. Май облизах част от него. Надявам се да не е бил скъп.

— Със специални съставки в твоя чест — прошепна тя.

Продължи да се притиска към него и да забива нокти в раменете му. Още един миг Локи остана с чувството, че в целия свят цари спокойствие.

Подир това най-напред върхът на езика му започна да изтръпва, а след няколко секунди изтръпването се разпростря, гъделичкайки го, около устата и стигна до върха на носа му.

— Не — прошепна той, потресен до немай-къде, че сигурно е погълнал нещо. Опита да се отдръпне, но Сабета беше прекалено силна в сравнение с него; вече не можеше да контролира безчувствените си крайници. — Не, не! Дж… Джи…

— Ш-т! — прошепна Сабета, която вече не потръпваше и не се задъхваше както него в очакване. — Специални съставки. Най-напред засягат гърлото и гласа. Джийн не може да те чуе.

— З-з… З-з-защо?

— Прости ми — каза Сабета и го прегърна, а краката му омекнаха. Тя коленичи бавно, като го местеше със себе си, и го положи непряко върху коленете си. — Не бях сигурна, че наистина ще го направя. Ако това може да ти послужи за утеха, разказът ти за Тал Верар натежа на везните. Бива те по-малко от мен, Локи, но си прекалено добър, за да те оставя да се мотаеш наоколо и да водиш честна борба. Трябва да те победя в името и на двама ни.

— Н-н-н…

— Не говори. Само слушай, защото не ти остава много време. Има и втора причина. Сега виждам, че си бил тежко болен и че трябва да се насилваш, за да се мериш с мене. Не мога да ти го позволя, Локи. Не мога да те гледам как го правиш. Ще умреш, докато се опитваш да ме надвиеш; не можеш да ме накараш да ти го позволя. Не и когато съм способна да го прекратя. Едно време много те обичах. И сега те обичам. Не забравяй това.

Тя го целуна нежно по челото, но той почти не го усети.