Достатъчно време за любов [bg]

Първият шок за Уоруик дойде, когато описваха заедно с Гибънс съдържанието на сейфа (почти единственият сейф на Нови начала и със сигурност единственият, произведен на Земята).

— А парите къде са, Ърни?

— Какви пари, Херцог?

— И питаш какви пари? Ако се съди по счетоводните книжа, ти имаш хиляди долари. Оборотът на собствената ти търговска къща е почти милион долара. Освен това знам, че получаваш плащания по заемите от три или четири дузини ферми и за година не си отпуснал нито един заем. Ето ти една от основните причини за оплакванията, Ърни. Затова бяха предприети всички действия: парите се стичат в банката, а оттук нищо не излиза. Навсякъде има недостиг на пари. И така, казвай: къде си ги дянал?

— Изгорих ги — невъзмутимо отвърна Гибънс.

— Какво?

— Просто ги изгорих. Купчината растеше, ставаше прекалено голяма и макар че тук нямаме много крадци, аз не смеех да държа парите извън сейфа. Можеха като нищо да ги отмъкнат. Затова през последните три години, щом в банката постъпеха пари, аз ги изгарях, за да се чувствам спокоен.

— Боже милостиви!

— Какъв е проблемът, Херцог? Това са просто хартийки.

— „Хартийки“? Това са пари.

— А какво са парите, Херцог? Ти имаш ли в себе си някоя банкнота? Да речем, от десет долара?

Потресеният Уоруик подаде на Гибънс една хартийка.

— Я прочети какво пише тук! — нареди Гибънс. — Работата не е в красивите рисунки, нито в хартията, която няма как да бъде произведена тук… Прочети де, хайде.

— На нея пише, че това са десет долара.

— Точно така. Но най-важното е, че банката ще приеме банкнотата ти по номиналната стойност при погасяване на дълга. — Гибънс извади от чантата си една хилядарка и я запали, а после избърса пръстите си от бюрото. Уоруик с ужас наблюдаваше ставащото. — Това е празна хартийка, Херцог, докато я държа в ръцете си. Но ако я пусна в оборот, тя се превръща в полица, която съм длъжен да пазя. Почакай да запиша номера на серията, защото водя отчетност на изгорените банкноти, за да знам колко още остават в обращение. Достатъчно много, но бих могъл да ти кажа с точност до долар колко са. А ти ще приемаш ли моите полици? Между другото, какво ще кажеш за дълговете към банката? Кой ще ги получава — ти или аз?

Уоруик изглеждаше озадачен.

— Не знам, Ърни. По дяволите, та аз съм механик по професия. Но нали ги чу какво говореха на събранието?

— Аха, чух ги. Хората, дори най-съобразителните, винаги очакват чудеса от правителството. Хайде да затворим тази железария и да отидем в „Уолдорф“, за да пийнем по бира и да си поприказваме.