Политичестки ред и политически упадък [bg]

Важно е да се отбележи, че когато говоря за „племенна“ политическа организация в предколониална Африка, влагам много специфичен смисъл, който е различен от използвания (правилно или погрешно) в съвременната политика. Съвременна Кения, особено след спорните президентски избори през 2007 г., е етнически разпокъсана, което противопоставя едни срещу други кикую, луо, календжин и масаи. Политиката на много други африкански страни се основава на подобни етнически противопоставяния, както в случая с изкланите от хуту тутси по време на геноцида в Руанда през 1994 г. Етнически групи като кикую понякога биват неправилно наричани „племена“, а етническата политика форма на трибализъм. Според някои наблюдатели съвременната африканска политика е продължение на древни културни модели.

Всъщност африканските етнически групи до голяма степен са съвременен феномен, тъй като или възникват през колониалния период, или се обединяват след неговото приключване. Класическото сегментарно родословие – или племе, ако използваме антропологичната терминология – е група с общо потекло от прародител отпреди две, три или повече поколения. Системата се основава на специфична комбинация от вярвания за силата на мъртвите предци и неродените потомци, които оказват влияние върху съдбата на живите. Е. Е. Еванс Причард посочва в класическото си проучване за нуер в Южен Судан, че размерът на тези родословия зависи от това от колко поколения назад потомците избират своя прародител. В повечето случаи той е от неотдавна, поради което родствените групи са сравнително малобройни.

Докато съвременните етнически групи обхващат стотици хиляди, ако не и милиони хора. Те могат да претендират, че произлизат от общ прародител, както римските племена, че произхождат от Ромул, но този прародител е толкова древен, че става по – скоро дума за митологична фигура, отколкото за реална личност. Съвременното африканско усещане за етническа идентичност, както ще видим в следващата глава, често бива насърчавано от колониалните власти, които смятат, че определени групи са по – „войнствени“ и затова по – подходящи за набиране в армията, а в други случаи настройват една група срещу друга, за да ги направят по – послушни. Една от основните функции на етническата идентичност днес е да служи като индикатор при клиентелисткото разпределение на държавни ресурси: ако сте кикую и изберете за президент кикую, имате много по – голям шанс да получите държавна длъжност, обществена поръчка и т.н.