Произход на политическия ред [bg]

Религията в Китай не е отражение на социален и културен консенсус, а по–скоро източник на социален протест. Това важи за даоизма при династията Хан и будизма по време на династията Тан, както и за повлияните от християнството тайпини през XIX в.,[110] а в днешно време и за Фалун Гонг[111]. Китайската държава никога не признава по–висш източник на религиозна власт от себе си и лесно контролира духовенството.

Ето защо в Китай не възникват исторически условия за основано на религията върховенство на закона. В една основана на легизма традиция за китайците правото е преди всичко позитивното право. Закон е онова, което постанови императорът. По време на династиите Цин, Хан, Суй, Тан и Мин са публикувани важни правни кодекси, много от които са само списъци с наказания за различни нарушения. Танският кодекс, издаден в няколко различни версии през VII и VIII в., не съдържа позоваване на божествен източник на закона; от него по–скоро става ясно, че законите са създадени от земни владетели, за да контролират индивиди, чието неправомерно поведение нарушава равновесието в природата и обществото.

В Индия нещата са коренно различни, където браминската религия, която възниква едновременно със или малко преди създаването на индийската държава, подчинява политическата класа на воините – кшатриите – на класата на свещениците, брамините. Индийската религия се основава на четирислойната йерархия на варните, която поставя свещениците на върха и всеки индийски владетел трябва да получи от брамините легитимност и социално одобрение. Следователно дълбоките корени на правото са в религията, а не в политиката; най–ранните правни трактати, дхармашастрите, не са императорски декрети както в Китай, а написани от религиозни власти документи. Впоследствие индийското право се развива донякъде като английското общо право въз основа не точно на тези правни текстове, а на съдебната практика, основана върху прецеденти, създадени от пандитите – религиозните експерти по право. Техните постановления не само че често са прилагани по–скоро от брамините, отколкото от политическите власти, но те също така не допускат отделна светска сфера за нормотворчество. Правото притежава много от специфичните характеристики, посочени от Хайек – то е, общо взето, неизменно или може да бъде променяно само чрез позоваване на още по–древен прецедент поради деградиране на настоящия закон. В отговор на опитите на индийския парламент да промени законите за брак и развод след извоюването на независимостта един консервативен индус казва: „Властта на парламента не може да отмени предписанията на шастрите[112], Божието слово, записано за наше добро от всевиждащи риши[113]. Никой индус не може да приеме друга власт освен тази на шастрите."