Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
— Ще имаш ли добрината да ми кажеш тия проклети думи? Да или не?
— Никога, Томас! Моите устни никога няма да ги повторят! Зная какво дължа на самата себе си и на тебе в тоя дом.
— Тогава с тебе не може да се говори!
— Може да е така и бих искала да не говорим повече по тоя въпрос...
— Какво мислиш да правиш? Ще се разведеш ли?
— Ще се разведа, Том. Решила съм твърдо. Дължа тоя начин на действие на себе си, на детето си и на всинца вас.
— Хм, това е безсмислица — каза той спокойно, завъртя се на тока си и се махна от нея, като че ли целият въпрос изобщо беше изчерпан. —За развод са нужни двама, детето ми; и все пак смешна е мисълта, че Перманедер току-тъй и с удоволствие ще изяви готовност за това.
— Остави тая грижа на мене — каза тя, без да се плаши. — Мислиш, че той ще се противопостави, и то заради моите 17 000 талера? Грюнлих също не искаше, но го принудиха. Има начини. Ще отида при доктор Гизеке; той е приятел на Кристиан и ще ми помогне. Наистина преди беше малко по-друго... зная какво искаш да кажеш. Тогава беше „неспособност мъжът да прехранва семейството си“, да! Виждаш впрочем, че съм прекрасно осведомена по тия въпроси, а ти наистина се правиш, като че ли ще се развеждам за пръв път в живота си!... Но това няма никакво значение, Том. Не е изключено да се окаже невъзможно... да.... и ти да излезеш прав. Но това не променя нещо. То не променя решението ми. Нека тогава задържи парите... в живота има по-възвишени неща! Мене обаче той никога вече няма да види.
След това тя се покашля. Беше станала от леглото и седнала на един стол, облакътена на страничната облегалка и забила тъй силно брадичката си в ръката, че четири свити пръста бяха сграбчили долната устна. Така, извърнала настрани горната половина на тялото си, тя гледаше втренчено с възбудени и зачервени очи през прозореца навън.
Консулът ходеше напред-назад из стаята, въздишаше, клатеше глава и свиваше рамене. Накрая застана със сплетени ръце пред нея.
— Ти си съвсем незрял човек, Тони — каза той малодушно и умолително. — Всяка изречена от тебе дума е просто детинщина! Ще склониш ли най-сетне, ако те помоля, поне за миг да погледнеш нещата като възрастен човек?! Не виждаш ли: държиш се така, като че ли си преживяла нещо сериозно и тежко, като че ли твоят мъж жестоко те е измамил, покрил те е с позор пред очите на света?! Та поразмисли сама и разбери, че не е станало нищо! Че жива душа не знае нищо за тая безразсъдна случка на небесната стълба в къщата на „Кауфингерщрасе“, че съвсем не накърняваш своето собствено достойнство, ако съвсем спокойно, най-много с донякъде присмехулно изражение се върнеш при Перманедер!... Наопаки, ти ще навредиш на достойнството ни, ако не направиш това, защото тогава ще направиш нещо ох тая дреболия, тогава ще направиш скандал...
Тя пусна бързо брадичката си и го погледна в лицето.
— Сега млъкни, Томас! Сега редът е мой. Сега слушай! Как? Само това ли е срамно и скандално в живота, което се разчува и стига до ушите на хората? Ах, не! Много по-лош е тайният скандал, който скрито гложде човека и подяжда самоуважението! Та нима ние, Буденброкови, сме хора, които външно се показват „знаменити“, както сте свикнали да казвате винаги тук, а в замяна между нашите четири стени гълтаме унижения? Чудя ти се, Том. Представи си татко! Прецени как би се държал той днес и после решавай, както той би решил! Не, трябва да царува чистота и откровеност... Ти можеш всеки ден да покажеш на хората търговските си книги и да заявиш: ето, вижте!... С никого от нас не бива да бъде другояче. Зная каква ме е създал господ. Не се страхувам от нищо. Нека само Юлхен Мьолендорпф мине покрай мене и не ме поздрави! Нека само Пфифи Буденброк седне някой четвъртък тук й се затресе от злорадство и каже: „Хм, за жалост, става вече втори път; но естествено и двата пъти са виновни мъжете!“ Аз съм се издигнала високо над тия работи, Томас! Зная, че съм постъпила така, както съм сметнала за най-добре. Но от страх пред Юлхен Мьолендорпф и Пфифи Буденброк да гълтам оскърбления и да позволя да бъда ругана на невъзможен бираджийски диалект... от страх пред тях да издържа при един мъж, в един град, гдето би трябвало да привиквам на такива думи, на такива сцени като тази на небесната стълба, гдето би трябвало да отрека напълно себе си, потеклото си, възпитанието си и всичко у мене само за да изглеждам щастлива и доволна...това наричам недостойно, това наричам скандално, чуваш ли!...