За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава IX
За търговията на гръцките царе след Александър
Когато Александър покорил Египет, Червено море е било още твърде малко познато; съвсем непозната е била онази част от океана, която се съединява с това море и от една страна мие бреговете на Африка, а от друга — на Арабия; даже и по-късно се е смятало, че е невъзможно да се заобиколи Арабският полуостров по море. Онези, които са се опитвали да направят това от различни страни, са се отказвали от намерението си. Казвали са: «Как е възможно да се плава покрай южните брегове на Арабия, когато войската на Камбиз, която е пресякла северната част на тази страна, е загинала почти цялата; и когато войската, изпратена от Птолемей, сина на Лаг, във Вавилон, за да помогне на Селевк Никатор, е претърпяла невероятни беди и заради горещината е била принудена да се движи само нощем.»
Персите не са имали никакво мореплаване. Когато покорили Египет, те внесли там същия дух, който господствувал у тях; и небрежността им в това отношение била толкова голяма, че според гръцките царе не знаели нищо не само за пътешествията по океана на тиряни, идумеени и евреи, но даже и за плаването по Червено море. Аз мисля, че унищожаването от Навуходоносор на първия Тир и разните малки племена, както и градовете близо до Червено море е станало причина за изчезването на всички познания, придобити по-рано.
По времето на персите Египет не е опирал до Червено море; цялата негова територия се е състояла от една дълга и тясна ивица земя, заливана от Нил при наводнения и притисната от двете страни от планински вериги. Ето защо е трябвало да бъдат открити за втори път и Червено море, и океанът; и честта за това откритие принадлежи на любознателността на гръцките царе.
По тяхно време са се извършвали плавания нагоре по Нил; ходело се е на лов за слонове по земите между Нил и морето; открити са били бреговете на това море по суша; и тъй като това откритие било направено при господството на гърците, на местностите били давани гръцки наименования, а храмовете се посвещавали на гръцки божества.
Египетските гърци можели да водят широка търговия; те владеели пристанищата на Червено море; Тир, съперникът на всяка търговска нация, вече не съществувал; древните предразсъдъци на страната вече не ги смущавали; Египет станал център на света.
Сирийските царе са оставили на египетските царе южната търговия с Индия и са се заели само със северната, която се извършвала чрез Амударя и Каспийско море. Тогава се е смятало, че това море е част от Северния океан; и Александър, малко преди да умре, построява специална флота, за да проучи дали то се слива с океана чрез Черно море или чрез някое друго източно море по пътя за Индия. След него Селевк и Антиох са обърнали особено внимание на неговото изследване; и са поддържали там флота. Частта, проучена от Селевк, била наречена Селевско море, а частта, проучена от Антиох — Антиохийско море.
Следейки внимателно всичко, което би могло да бъде предприето от тази страна, те не са обръщали внимание на южните морета било заради това, че Птолемеевата флота е имала господствуващо положение там, било че са открили у персите едно непобедимо отвращение от мореплаването. Южният бряг на Персия въобще не е доставял моряци; те се появяват там едва през последните години на Александър. Обаче египетските царе, които владеели Кипър, Финикия и много места по бреговете на Мала Азия, са имали всички средства за морски мероприятия. Затова не им е било необходимо да насилват гения на своите поданици; те само е трябвало да го следват.
Трудно е да се разбере защо древните така упорито са вярвали, че Каспийско море е част от океана. Експедициите на Александър, сирийските царе, партите и римляните не са могли да ги накарат да променят мнението си; въобще хората се придържат към заблужденията си колкото може по-дълго. Най-напред е била известна само южната част на Каспийско море; и са я смятали за океан. А когато изследванията продължили по-нататък, по северните брегове, започнали да мислят, че тук океанът се вдава в сушата. Чрез тия плавания покрай бреговете се е стигнало на изток до Амударя, а на запад — до Албания. Морето откъм север е било тинесто, следователно малко пригодно за корабоплаване. Поради всичко това продължили да го мислят за океан.
Войската на Александър стигнала на изток само до Хипанис, последната от реките, които се вливат в Инд. Затова първоначално търговията на гърците с Индия се е извършвала само в много малка част от страната. Селевк Никатор е проникнал до Ганг; това довежда до откриване на морето, в което тази река се влива, т. е. Бенгалския залив. Днес откриват земи чрез морски пътешествия; някога са откривали земи чрез завоевания.