Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
Портос отначало се държеше надуто поради разстоянието, което дели барона от търговеца. Но малко по малко започна да се държи по-непринудено, виждайки с какво усърдие и внимание шета Планше около него.
Особено високо беше оценено разрешението, или по-точно, предложението да бърка с огромните си ръчища в съндъчетата със сушени и захаросани плодове, в чувалите с бадеми и орехи, в пакетите със сладки неща. Ето защо, независимо от предложението да се преместят в друга стая, Портос предпочете да остане цялата вечер в бакалницата, където пръстите му винаги намираха това, което усещаше носът и виждаха очите.
Прекрасните провансалски стафиди, орехите от Форест и туренските сливи развличаха Портос цели пет часа непрекъснато. Зъбите му като воденични камъни трошеха орехите, а черупките той плюеше на пода и те пращяха под краката на всички. Захващайки с устни цяла чепка мускатово грозде с тегло половин фунт, той на една хапка го отпращаше в стомаха си.
Обхванати от ужас клиенти мълчаливо се споглеждаха. Те не познаваха Портос и никога не го бяха виждали. Породата на титаните, носили броня по времето на Хуго Капет, Филип-Август, Франциск Първи, беше започнала да изчезва. Затова мислите им се въртяха около людоедите от приказките, в чийто ненаситен търбух щеше да изчезне цялата стока от магазина, заедно с Планше, бъчвите и съндъците.
Чупейки, дъвчейки, отгризвайки, отхапвайки и гълтайки, Портос от време на време казваше на бакалина:
— Търговията ви е чудесна, приятелю Планше.
„Ако върви така, фалитът му е сигурен“ — мърмореше старшият продавач, на когото Планше беше обещал да предаде магазина. Напълно отчаян, той се приближи до Портос, който преграждаше пътя към тезгяха. Нещастникът се надяваше, че Портос ще стане и това ще го отдалечи от лакомствата.
— Какво ви е нужно, приятелю — любезно го попита Портос.
— Искам да мина, ако това не ви безпокои.
— Справедливо желание и то въобще не ме безпокои.
С тези думи той хвана продавача през кръста, вдигна го във въздуха, внимателно го пренесе над коленете си и го остави на земята. През цялата тази операция усмивката не слезе от лицето му. Бедният човечец усети, че краката не го държат, и се отпусна върху чувал с тапи. Все пак, виждайки, че великанът е кротък, той събра смелост и каза:
— Господине, бъдете внимателен.
— Защо, приятелю мой? — попита Портос.
— Сега във вътрешностите ви ще се разгори пожар.
— Как така?
— Всички тези лакомства палят…
— Кои?
— Стафиди, орехи, бадеми…
— Но ако те палят…
— Сигурно е, господине…
— То медът освежава.
Портос протегна ръка към отворената бъчвичка с мед, където беше оставена лопатка, и загреба с нея половин фунт.
— Любезни приятелю, сега ще ви помоля за вода.
— Кофа ли, господине? — с наивен вид попита продавачът.
— Не, гарафата ще ми стигне — добродушно отговори Портос. Поднесе гарафата към устата си като тръбач мундщука и я пресуши на една дълга глътка. Планше беше неприятно изненадан. Чувствата на собственик и самолюбието му се размърдаха в сърцето, но тъй като древните традиции на гостоприемството се спазваха свято при него, той се престори, че е погълнат от разговор с Д’Артанян, като повтаряше неуморно:
— Ах, господине, каква радост!… Ах, господине, каква чест!
— В колко часа ще вечеряме, Планше? — Попита Портос. — Вече ми се отвори апетит.
Старшият продавач плесна с ръце. Другите двама се скриха под тезгяха, боейки се, че Портос ще поиска прясно месо.
— Тук само леко ще закусим — успокои ги Д’Артанян, — ще вечеряме в имението на Планше.
— Значи отиваме в имението ви, Планше? — попита Портос. — Толкова по-добре.
— За мен ще бъде голяма чест, господин барон.
Думите „господин барон“ направиха силно впечатление на продавачите, които видяха в невероятния апетит признак на висок произход. Титлата ги успокои. Те никога не бяха чували людоед да бъде наричан „господин барон“.
— Ще си взема за път малко бисквити — небрежно каза Портос. С тези думи той изсипа съндъче с ананасови бисквити в широкия джоб на своята дреха.
— Бакалницата ми е спасена! — радостно възкликна Планше.
— Да, като сиренето — каза старшият продавач.
— Какво сирене?
— Холандското, в което беше влязъл плъх и от него намерихме само кората.
Планше се огледа и реши, че сравнението е преувеличено до известна степен.
Старши продавачът разбра какво става в ума на господаря.
— Беда ще е, ако се върне! — каза той.
— Имате ли плодове? — попита Портос, качвайки се на полуетажа, където беше сервирана закуска.
„Уви!“ — помисли си бакалинът, хвърляйки умоляващ поглед към Д’Артанян, но той не обърна никакво внимание на това.