Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
След закуската тръгнаха на път.
Беше вече късно, когато тримата ездачи, тръгнали от Париж в шест часа, се добраха до Фонтенбло. По пътя всички бяха весели. Компанията на Планше се нравеше на Портос, защото бакалинът беше внимателен и с любов разказваше за своите поляни, гори и заешки леговища. Портос имаше вкуса и гордостта на чифликчия. Виждайки, че спътниците му са увлечени в разговор, Д’Артанян беше отпуснал поводите на коня си, забравил бе за Планше и Портос и за всичко на света. Луната светеше меко през синкавите просвети между клоните. Тревите благоухаеха и конете вървяха бодро.
Портос и Планше разговаряха за подготовката на сеното. Планше призна на Портос, че достигайки зряла възраст, е оставил земеделието заради търговията, че детството му е преминало в Пикардия, сред разкошни поляни, където тревата стига до пояс, и под зелените ябълкови дървета с ароматни плодове, затова се е зарекъл — щом събере достатъчно пари, да се върне сред природата и да завърши живота си, както го е започнал. По-близо до земята, към която рано или късно всички се връщат!
— Та вие скоро ще излезете в почивка, мили Планше — каза Портос.
— Защо мислите така?
— Струва ми се, че сте посъбрали капиталец.
— Да, малък.
— На каква цифра се каните да спрете?
— Господине — каза Планше, без да отговори на този доста интересен въпрос, — много ме огорчава едно нещо.
— Кое?
— Едно време вие ме наричахте просто Планше и тогава бихте казали: „Към какво се стремиш, Планше?“
— Разбира се, че бих казал така — смути се Портос, — но в предишните времена…
— Искате да кажете, че преди бях слуга на господин Д’Артанян? Но и сега, въпреки, че не съм му слуга, аз все пак му служа, макар че от известно време…
— Какво е станало от известно време?
— От известно време имам честта да му бъда съдружник.
— Какво? — възкликна Портос. — Д’Артанян върти търговия!?
— Въобще не съм и помислял за това — обади се Д’Артанян, когото последните думи на Портос извадиха от унеса. Той се намеси в разговора леко и непринудено. — Не Д’Артанян се е заел с търговия, а Планше, напротив, се е впуснал в политиката.
— Да — гордо каза Планше, — ние заедно направихме една малка операция, която ми донесе сто хиляди, а на господин Д’Артанян двеста хиляди.
— Гледай ти! — учудено каза Портос.
— Затова, господин барон — продължи бакалинът, — ще ви моля да ме наричате отново Планше, както в добрите стари времена и да ми говорите „на ти“. Не можете да повярвате какво удоволствие ще ми доставите!
Портос вдигна ръка, за да потупа дружески Планше по рамото. Но конят се дръпна навреме и вместо рамото на Планше ръката му улучи хълбока на коня, който едва не се строполи.
Д’Артанян се разсмя и започна да мисли на глас:
— Пази се, Планше! Ако Портос те обикне, ще започне да те гали, а от неговите ласки никак няма да се чувстваш добре. Портос си е останал същият Херкулес като преди.
— Но нали Мушкетон е още жив, а господин баронът го обича много.
— Разбира се — потвърди Портос с въздишка, от която трите коня се изправиха на задните си крака, — тази сутрин казвах на Д’Артанян колко ми е скучно без него. Кажи ми, Планше…
— Благодаря, господин барон, благодаря.
— Ти си славен юначага. Кажи, колко десетини парк имаш?
— Парк ли?
— Да. После ще преброим ливадите и горите.
— Къде ще броите, господине?
— В твоето имение.
— Но аз нямам нито паркове, нито гори, нито поляни, господин барон.
— Какво имаш тогава? — попита Портос. — И защо говориш за имение?
— Не съм говорил за имение, господин барон — възрази засрамено Планше, — а за местенце… Имам две стаи за приятели и това е всичко.
— Къде се разхождат тогава твоите приятели?
— Преди всичко в кралската гора. Там е много хубаво.
— Да, това е прекрасна гора — потвърди Портос, — почти като моята в Бери.
Планше се ококори.
— Имате гора като Фонтенбло ли, господин барон?
— Дори две, но тази в Бери обичам повече.
— Защо?
— Защото не знам къде свършва, и там е пълно с бракониери.
— Защо изобилието на бракониери прави тази гора приятна за вас?
— Защото те преследват дивеча ми, а аз преследвам тях. И става една мъничка война.
В този момент, вдигайки глава, Планше забеляза първите три къщи на Фонтенбло, които ясно се очертаваха на фона на небето. Над тяхната тъмна, безформена маса се издигаха острите покриви на замъка, плочите по които блестяха на лунната светлина като люспи на гигантска риба.
— Господа — обяви Планше, — имам честта да ви съобщя, че пристигаме във Фонтенбло.