Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Да.
— И ще видите там господин Фуке?
— Да.
— В такъв случай ще се приближите до него и ще кажете: „Господин Фуке, имам чест да ви предупредя, че аз току-що напуснах Сен-Манде.“
— И така — произнесе със същата тържественост Портос, — след като ме види във Фонтенбло при краля, господин Фуке няма да посмее да каже, че аз лъжа.
— Драги ми Портос, тъкмо се канех да ви кажа същото, но вие ме изпреварихте. О, какъв щастливец сте вие, времето е пощадило вашия ум!
— Да, не се оплаквам.
— Значи идвате с мен.
— Ще наредя да оседлаят конете.
— Нима тук имате коне?
— Цели пет.
— Които сте докарали от Пиерфон?
— Не, подарени са ми от господин Фуке.
— Драги Портос, за двама ни не са нужни пет коня. Аз също имам три коня в Париж. Ще станат осем. Това е твърде много.
— Нямаше да са много, ако тук бяха моите хора, но уви!
— Съжалявате ли за това?
— Съжалявам за Мускетон. Той ми липсва.
— Вие имате много чувствително сърце — каза Д’Артанян, — но знаете ли, оставете конете тук, както сте оставили Мушкетон там.
— Но защо?
— Защото после може би ще се окаже по-добре господин Фуке нищо да не ви е подарявал.
— Не ви разбирам.
— Няма защо да разбирате. После ще ви обясня, Портос.
— Хващам се на бас, че тук се крие някаква политика.
— Много тънка политика.
При думата политика Портос наведе глава. След като помисли малко, продължи:
— Ще ви призная Д’Артанян, че не съм политик.
— Отлично знам това.
— Никой не го знае. Нали сам ми казахте…
— Какво съм ви казал, Портос?
— Че всяко нещо с времето си. Казахте ми това, а аз го знам от опит. Идва време, когато получаваш ударите от шпага с по-малко удоволствие отпреди.
— Да. Това е моя мисъл.
— Моя също, макар че аз не вярвам в смъртоносните удари.
— Но вие сте убивали, нали?
— Да. Но нито веднъж не съм бил убиван.
— Много добър довод.
— Аз не мисля, че ще умра от удар на шпага или от куршум.
— Значи не се боите от нищо?… Може би от вода…
— Плувам като видра.
— Тогава от треска?
— Не съм боледувал от треска и мисля, че никога няма да се разболея. Всъщност ще ви призная нещо — Портос сниши глас.
— Какво? — Д’Артанян също сниши глас.
— Ще ви призная, че до смърт се боя от политиката.
— Какво говорите!
— По-тихо — гръмогласно заповяда Портос. — Виждал съм негово преосвещенство кардинал Ришельо и негово преосвещенство кардинал Мазарини. Единият правеше червена политика, другият — черна. Никога не съм бил доволен от първата, нито пък от втората. Първата отведе на дръвника господин Дьо Марсияк, Дьо Ту, Дьо Сен Map, Дьо Шале, Дьо Бутвил, Дьо Монморанси, а втората — множество членове на Фрондата, към които принадлежахме и ние, драги мой.
— Към които не принадлежахме — поправи го Д’Артанян.
— Не, принадлежахме, защото, ако вадех шпага заради кардинала, то ударите нанасях заради краля.
— Драги Портос!
— Нека довърша. Аз се боя от политиката, затова, ако зад всичко това се крие политика, незабавно се връщам в Пиерфон.
— Ще бъдете напълно прав. Но аз ви казвам направо, политиката ми омръзна. Вие работихте по укрепването на Бел-Ил. Кралят пожела да узнае името на талантливия инженер, ръководил работите. Вие сте срамежлив като всички хора, които си вършат работата. Може би Арамис иска да ви остави в сянка, но аз ще ви взема с мен и високо ще обявя вашите заслуги. Кралят ще ви награди. Това е моята политика.
— Такава политика ми харесва — каза Портос, протягайки ръка на Д’Артанян.
Но той познаваше много добре тази ръка. Знаеше, че ръката на обикновен човек, попаднала между петте пръста на Портос, няма да се измъкне без повреди. Затова протегна на приятеля си вместо длан — юмрук. Портос дори не забеляза това. Те веднага се измъкнаха от къщата.
Часовите започнаха да шепнат помежду си, като произнасяха няколко думи, които Д’Артанян разбра, но не се зае да ги обяснява на Портос.
„Нашият приятел — каза си той — просто е бил пленник на Арамис. Да видим какво ще стане, когато този затворник излезе на свобода.“
Глава четвърта
ПЛЪХЪТ И СИРЕНЕТО
Д’Артанян и Портос тръгнаха пеш. Когато престъпиха прага на бакалницата на Планше, Д’Артанян обяви, че господинът е пътешественик, на когото трябва да се оказва голямо внимание, а Портос докосна с перото на шапката тавана. Някакво тежко предчувствие помрачи подготвяното за утрешния ден развлечение на Планше. Но нашият бакалин имаше златно сърце и въпреки вътрешното си безпокойство прие Портос сърдечно и с почит.