Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Той хвърли поглед през рамо със присмехулна усмивка.
— Не виждам причина да ходя на кея, мадам. Както правилно изтъкна Мориса, всичко, което искам, се намира в моя дом и не мисля, че на борда на този кораб може да има някой, който да заслужава интереса ми. Е, желая ви приятен ден.
С тези думи Гейдж се отправи към лодката си, която бе оставил на брега на реката. Резкият му отговор накара госпожа Петикоум да се почувства като току-що оскубана кокошка. Тя се загледа след него, кипяща от възмущение. Искаше й се да го настигне и да му каже в лицето всичко, което му бе насъбрала. Но засега май беше по-безопасно да стои на страна, да шушука зад гърба му и изобщо да търси други, по-заобиколни — и по-подли — начини за отмъщение.
За разлика от Гейдж, госпожа Петикоум се отправи към пристанището и застана край новопристигналия кораб, за да разгледа отблизо пътниците, които слизаха от борда му. На палубата забеляза Мориса, хванала под ръка някакъв младеж, но веднага забрави за нея, когато видя един висок, сивокос мъж с видна благородник да слиза по мостчето, съпроводен от капитана на кораба. Дрехите му издаваха богатство и добър вкус, но истината бе, че красивата му външност не се нуждаеше от скъпа обвивка, за да привлича вниманието. Известно време двамата мъже останаха да разговарят на кея и уважението и почитта, изписани на лицето на капитана, събудиха любопитството на Алма Петикоум. Тя се приближи до тях и наостри уши, за да чуе разговора им.
— Ако имате нужда от съдействие за каквото и да било, милорд, с удоволствие ще сторя всичко, което е по силите ми, за да ви помогна в издирването — любезно каза капитанът. — Иска ми се да знаех нещо повече от онова, което вече ви казах, но се боя, че не съм виждал този човек от момента, в който слезе от кораба ми.
— Да се надяваме, че информацията, която получих от вас, ще се окаже полезна, въпреки че от тогава са минали толкова години. Ако провидението е с мен, рано или късно ще открия мъжа, когото търся.
Капитанът махна на един моряк, който слизаше по мостчето, понесъл на рамо голям сандък, облицован с кожа.
— Джъд, ще останеш с негова светлост и ще му помогнеш с багажа. Когато те освободи, можеш да се върнеш на кораба и аз ще те пусна в отпуск на сушата.
— Да, сър.
Сивокосият мъж се сбогува с капитана, изчака младия моряк и се обърна с намерение да тръгне към града, но едва не се сблъска с госпожа Петикоум.
— Простете — извини се той и отстъпи встрани, за да я подмине.
— Не, аз трябва да ви поискам прошка, сър — отвърна клюкарката. Трябваше да го заговори, за да разбере нещо повече за него и за издирването му. — Името ми е Алма Петикоум. Случайно дочух разговора ви с капитана и се питам дали не бих могла да ви помогна. Познавам добре този край, както и хората, които живеят наоколо. Разбрах, че търсите някого. Възможно е да се окаже, че го познавам. — Тя млъкна и зачака отговора му, но той не дойде толкова бързо.
Негова светлост я изгледа подозрително. Не беше сигурен дали не се заблуждава, но имаше чувството, че по време на разговора си с капитана бе зърнал сянката на тази жена зад гърба си и му се бе сторило, че тя нарочно се приближава, за да ги подслушва. Още по-добре, каза си той. Едва ли някой можеше да му помогне повече от една клюкарка. Те обикновено знаеха всичко за всички.
— Познавате ли някого от околността на име Торнтън? Напуснал е Англия преди близо десет години и корабът, с който е плавал, е акостирал тук, в Нюпорт Нюз.
Защо ли един знатен лорд бе дошъл чак до тук, за да търси един обикновен простосмъртен, и то не кого да е, а тъкмо своенравния майстор на мебели?
— Има един Гейдж Торнтън, който живее малко по-нагоре по реката — информира го тя. — Той ли е човекът, когото търсите?
Най-неочаквано негова светлост се усмихна, сякаш от плещите му се бе стоварил огромен товар.
— Да, той е.
Алма не можа да сдържи любопитството си.
— Извинете ме още веднъж, сър, но бих искала да узная какво толкова може да е сторил Гейдж Торнтън, та да накара джентълмен като вас да го последва чак от Англия, и то след всичките тези години?
Топлият, кехлибаренокафяв поглед на мъжа внезапно се вледени.
— Нищо, доколкото ми е известно, мадам. Защо смятате, че трябва да е сторил нещо?
— Хм, защото тук той направи достатъчно неща, с които успя да накара почтените жители на градчето да се боят за живота си — охотно заобяснява тя. — Говори се, че е убил първата си съпруга, а Гейдж се прави, че нищо не е станало и се надува така, сякаш целият свят е негов. Сега пък се ожени за една затворничка, дето кой я знае какви ужасни престъпления е извършила в Англия. Предупредих го още в деня, в който я купи от затворническия кораб, че прави лоша услуга на града ни, но той не ми обърна никакво внимание.