Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Усилете атаката и никой вражески кораб да не бъде пуснат да избяга.
— Слушам, сър.
— До привечер не искам нито един чужд кораб от тук до Илит. Това е морето на Николас, по дяволите, и няма да позволя да плават в него.
Части от флотилиите на Горчивото море и Островите на залеза се отдръпнаха и поеха на север, за да потърсят корабите, акостирали между града и Сарт, а други заплаваха още по на север. Корабите, спрели по брега между Края на сушата и Крондор, до един бяха подпалени при преминаването на флотата на Венкар, а на изток всички бяха изгорели или потопени.
Радостта на адмирала се усилваше, като виждаше, че планът му действа. Беше заповядал да изсипят всичкия огън над първата редица кораби, превръщайки ги само за няколко минути в огнен ад, преди да са успели да се откъснат от другите. Сега пламъците обхващаха все повече и повече кораби. Камъните, изсипващи се върху тях, само усилваха опустошението.
— Отваряйте си очите за всеки, който се опита да се измъкне — каза Венкар.
— Слушам, сър — отвърна капитан Деворак.
Лорд Венкар загледа как „Кралски дракон“, под командата на капитан Рийвис, повежда на север малка флотилия, за да потопи всеки кораб, който му излезе на пътя.
— Сигнал до „Кралски дракон“ — каза адмиралът. — Успешен лов.
— Слушам, сър — каза капитанът и предаде заповедта на сигналчика на такелажа.
Венкар знаеше, че Николас е погребан в морето на път към Островите на залеза където ескадрата бе спряла да се снабди с продоволствие и да поправи щетите, след което отново бе вдигнала платна за рекордно кратък срок. Но адмиралът изпитваше онова, което щеше да изпита всеки стар моряк — че Николас някак все още крачи по мостика на онзи кораб. Той отдаде чест на кораба и на спомена за един от двамата най-добри моряци, които бе познавал, учител и ученик, Амос Траск и Николас Кондуин.
После вниманието му отново се върна върху текущите дела и той видя как един малък кораб се откъсва от кейовете и се насочва право към тях.
— Потопете го, капитан Деворак.
— Слушам, адмирале.
Докато се носеха срещу вражеския кораб, адмирал Кароул Венкар се загледа към града на принца, столицата на Западните владения, целият обгърнат в пламъци. Дълбока тъга премина през него, докато гледаше рухващото величие, но той отложи чувствата си за по-късно — все още му предстоеше да спечели една битка.
Джеймс дръпна веригата. Тежкото дрънчене отгоре му подсказа, че механизмът работи.
— Нафтата ще се процеди надолу през дренажите и тръбите и ще избие през каналите. Ако извадим късмет, ще разполагаме с един час да се измъкнем оттук.
— Тогава да тръгваме — каза Лизли.
Войниците бързо се заизкачваха по стъпалата към горното мазе. Единият отиде при друго късо стълбище и надникна през капака. Даде знак, че пътят е чист, и всички бързо излязоха навън.
Вечерта беше по-тъмна от обичайното, защото въздухът бе натежал от черните пушеци. Всички закашляха и войниците извадиха парчета плат и ги овързаха около носовете и устата си. Крадците закъсаха парцали от ризите си и направиха същото; един подаде парцал на Гамина.
Отвсякъде се чуваше шум от битка, но сражаващи се не се виждаха. Съгледвачите на Джеймс бързо затичаха напред.
Покрай тях профучаха конници — окървавени и уплашени войници на Кралството, отстъпващи в безреден бяг. Джеймс прошепна на хората си:
— Трябва да намерим друг път. Преследвачите ще се появят всеки момент.
И думите му се оказаха пророчески: зад конниците тежко изтътна ескадрон от сто сааурски ездачи. Джеймс, който виждаше гущероподобните същества за пръв път, възкликна:
— Богове! Калис направо ги подценява в описанията си.
Цялата група успя да се добере в убежището, без да ги забележат и когато отново се скриха в подземието, Лизли каза:
— А сега какво?
— Кой според теб е единственият друг изход, който може да е останал без охрана? — попита Джеймс.
— При северната порта, но това ще ни изкара на север от града, не на изток — отвърна Лизли.
— Вярно — каза Джеймс. — Но имаме по-малко от час, а северната порта е на половин час оттук. Предпочитам да съм извън града, когато изгърми, вместо да съм вътре и да се чудя кой може да е отвън. Ако можем да влезем в лесовете на север от Крондор, може да успеем да намерим път на изток.
Огледа трийсетте войници и дузината крадци и разбра, че всичко може би ще е напразно.
„Но трябва да опитаме.“
Погледна Гамина.
— Да, трябва да опитаме — каза тя.
И той ги поведе през канала.
Очите на лорд Венкар се разшириха от удивление. Съществото сякаш се появи отникъде и закрачи през горящите палуби на вражеския флот. По пътя към Крондор бяха подпалили петдесет кораба, близо деветдесет кораба бяха взети на абордаж, пленени или потопени, така че повече от половината вражеска флота беше извадена от строя. По груби сметки Венкар бе преценил, че още сто и петдесет или двеста кораба са се пръснали по северното крайбрежие на Горчивото море и вече се сражават с флотилията на капитан Рийвис.