Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Но ето че изведнъж от пъкъла на доскорошния залив на Крондор изскочи този демон и тръгна право към него, крачейки през палубите на горящите кораби. Адмиралът спокойно извади сабята си и рече:
— Мисля, че това същество иска да ни вземе на абордаж, господин Деворак.
— Огън! — извика капитанът и балистите и огнените стрели полетяха към създанието.
Част от тях го улучиха и съществото нададе вой, щом стрелите се забиха във високото му петнадесет стъпки туловище — но то продължи да крачи през огъня и изглеждаше по-скоро раздразнено, отколкото ранено.
— Завийте, господин Деворак.
— Слушам, адмирале.
Флотата се оттегляше, но флагманският кораб на Венкар, „Кралска слава“, бе най-близо до горящия противников флот. Съществото стигна до външното перило на последния кораб в залива и стъпи на него. С мощен скок и гневен писък звярът разпери огромните си криле и литна към кораба на Венкар.
— Сигнал до флотата — каза Венкар, щом личната му орис надвисна над кораба му. — Оттегляй се на пълна скорост!
Така и не разбра дали предадоха съобщението, защото Джакан, самоизбралият се демонски крал на армиите на Новиндус, се спусна отгоре му, сграбчи го, прекърши гръбнака му и отхапа половината му глава. Адмиралът за миг изпита задоволство, когато заби сабята си дълбоко в хълбока на съществото, но така и не чу болезнения вой, защото издъхна още преди Джакан да усети раната.
Капитан Деворак замахна със сабята си, но в следващия миг и неговата глава бе отхапана. Стрелците отгоре пуснаха залп по съществото без никаква полза, а не чак толкова храбрите сред екипажа налягаха по палубата.
Двамата главни командири на Кралския флот вече бяха мъртви и всеки от капитаните трябваше да вземе решението си сам. Но поне ядрото на нашественическия флот беше унищожено.
Джакан изби и изяде всеки мъж, когото докопа, докато не осъзна, че корабът се носи на северозапад от града. Мразеше допира с морска вода — тя изсмукваше енергията му, — макар че можеше за известно време да я изтърпява. Така че литна във въздуха към огнения ад на своя флот и на града. Огънят не му причиняваше болка, макар да значеше ужасна загуба на жизнена енергия и плът.
И тогава нещо го призова. Нещо неизречено му каза, че не може просто да почне да унищожава тази армия, която бе заграбил, а трябва да я използва, трябва да я придвижи на изток, трябва да намери онова нещо, което го зове.
И от някакъв тъмен извор, от огромно разстояние до него стигна дума, място и цел: Сетанон.
Джеймс видя как водещият ги страж вдигна ръка. Всички спряха. Бяха подминали други по пътя си — бегълци, както и нашественици. Все още като че ли никой не изпитваше охота да нападне каналите, но Джеймс знаеше, че щом нашествениците са подгонили и тези, които се крият в подземията, значи градът вече е техен.
Той разбра, че им остават не повече от десет минути. Бяха само на двайсетина крачки от тъй наречената морска порта, използвана главно от контрабандисти и крадци, за да влизат и излизат от града.
Лизли изпрати напред един от крадците си — млада жена, която ловко се изкатери нагоре и докладва, че пътят е чист. Джеймс даде знак и евакуацията започна.
— Хайде, излизай — каза му Лизли.
Джеймс отвърна:
— Не. Аз съм последен.
— Капитаните и потъващите кораби ли? — попита брат му.
А той отвърна с усмивка, едва прикриваща болката и умората:
— Нещо такова.
— Оставам с теб — заяви Гамина.
— Не.
Джеймс я чу в ума си. „Не искаш да напуснеш, нали?“
„Не искам да умра, но причиних толкова смърт и разруха… Това е единственият дом, който познавам, Гамина. Не виждам как ще мога да живея след всичко това.“
„Мислиш ли, че не го разбирам? — попита тя. — Чувам мислите ти и усещам болката ти. Разбирам всичко, което можеш да кажеш.“
Той се вгледа в очите й и се усмихна — усмивка на обич и пълно доверие.
А после светът около тях избухна. Шестимата от другата страна на портата изпопадаха на земята зашеметени. Тримата, които бяха на прага, бяха изхвърлени нагоре като тапи от бутилка. Единият скърши врата си от сблъсъка с тавана, другите двама паднаха с прекършени кости.
Въздухът в тунела се превърна в пламъци. И в този кратък миг умовете на Гамина и Джеймс се сляха, спомените им се прегърнаха — от първия миг, в който се бяха срещнали, когато Джеймс плува в езерото край Звезден пристан и за първи път зърна любовта на своя живот.