Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Търсачът в дълбините трябва да слезе при онези, които не могат да простят и не могат да забравят. Онази, която слиза в дълбините, и нейният Щит, ще освободят Тримата от техните страдания, защото тя ще освободи Династиите от цикъла на кръвното отмъщение — изрекоха те, а после замлъкнаха.
Главата на Касандра зае правилното си положение. Бръчките се изгладиха и очите й се проясниха, но зловещите пришълци още населяваха тялото й. Дафна се отдръпна от Кастор и се приближи към Оракула със скръстени ръце и с благоговейно притиснати към гърдите си длани.
— Династията на Атрей има дълг към теб, Сибила — каза Дафна с дълбок поклон, завършвайки ролята си в ритуала.
— И Династията на Атрей ще го плати, когато бъде поискан — каза Оракулът, преди сиянието да замре напълно и Касандра да се върне напълно на себе си, с поредица от примигвалия и шумно издишване. Всички се втренчиха в Дафна, потресени и разгневени.
— Съжалявам, но трябваше — каза тя с глас, съвсем малко по-висок от шепот.
— Можеше да я убиеш — каза Лукас, като стисна юмруци. — Все още е твърде млада.
— Ако цикълът на отмъщението не бъде прекъснат, тя и без друго няма бъдеще. Никой от нас няма — промърмори Дафна, неспособна да го погледне. Няколко души надигнаха глас да възразят.
— Тя е права — каза Касандра, като прекъсна рязко всички. — Нещата ще се променят. Направено е пророчество, и независимо дали ви харесва или не, аз съм Оракулът. Вече не мога да се крия.
— Може би не можеш — каза Кастор мрачно. — Но следващия път решаваме заедно какви въпроси да задаваме и кога да ги зададем. — Той се обърна и насочи пръст към Дафна: — Още един такъв номер и ще се погрижа да не доживееш да чуеш отговора на Сибила.
Дафна кимна веднъж с безучастно лице, което успокои Кастор, но не и Лукас. Беше виждал Хелън да прави тази гримаса преди, и знаеше, че е престорена. Лукас хвърли поглед към Хелън, която бе забелязала същото като него, и двамата се спогледаха тревожно.
Касандра каза, че е уморена, и Пандора я отведе на горния етаж да полегне за малко. Ариадна влезе в кухнята да нагледа Мат, който все още притискаше лед към няколко цицини и синини, докато Ноел го просвещаваше набързо относно полубоговете.
Лукас кимна на Хелън да дойде с него в съседната стая. Тя се опита да поклати глава отрицателно, но той вече се беше извърнал и се бе отправил към вратата. Трябваше да го последва.
Той я отведе в непозната част от къщата — крилото точно срещу кабинета на баща му, в което Хелън никога не беше влизала. Докато се движеха през пустите коридори и покрай неизползваните стаи, тя видя как Лукас накланя съвсем леко глава през рамо, долавяйки присъствието й.
Докато го следваше, винаги само на няколко крачки зад него, тя видя как раменете му се напрягат, а дишането му се учестява. Загледа как топлата кожа на гърба му се движи под ризата му с всеки дъх, и трябваше да потърка стегнатите си юмруци един в друг, за да се сдържи да не протегне ръка да го докосне. Най-сетне той влезе в празния солариум в най-източния край на голямата къща и се обърна. Тя имаше една секунда да отвори уста, за да възрази, преди той да започне да я целува. В мига след това тя почувства как той я побутва леко надолу към пода. В следващия миг Хелън почти му се отдаде.
От корема й се надигна зашеметяващ пристъп на гадене и тя стисна уста, докато извръщаше глава от него. Лукас се дръпна внимателно назад, като си помисли, че я е наранил по някакъв начин. Тя подпря лакти на мраморния под и го блъсна в гърдите.
— Спри — изрече умолително.
Той се отмести незабавно от нея, като вдигна длани в умиротворителен жест. Когато двамата седнаха и се погледнаха в лицата, очите му изглеждаха толкова объркани, толкова наранени, че от очите на Хелън започнаха да се процеждат сълзи, макар че предишната вечер си бе обещала, че няма да плаче никога повече.
— Какво има? — попита той, объркан и обзет от болка.
— Не можем да направим това — каза тя, като поклати глава с бързо движение.
— За какво говориш? — Опита се да я накара да го погледне, докато посягаше да улови ръцете й. — Хелън, свободни сме. Останали са още две Династии, които да съхранят Примирието. Можем да бъдем заедно.
— Не можем да направим това — повтори тя, като сви ръцете си в юмруци, за да не може той да ги хване.
— Защо? — попита той задавено, доловил, че Хелън е искрена с него, но все още неспособен да разбере защо. — Толкова ли много се промениха чувствата ти към мен за една нощ? Нима спря да ме желаеш?