Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
— Е? — обърна се към полицаите Рубьоле.
— Следващите — нареди Хари.
Препараторът повтори процедурата. От следващото корито се издигнаха нови четири трупа.
Хари отново поклати отрицателно глава.
Когато обаче се появи третият мъртвешки квартет, Хари потрепери. Кай Рубьоле изтълкува реакцията му като ужас от вида на телата и се усмихна с неприкрито задоволство.
— Какво е това? — попита Хари и посочи обезглавената жена.
— Най-вероятно някой университет ни я е върнал. Нашите обикновено са цели.
Хари се наведе и докосна тялото. Беше студено и неестествено твърдо заради балсамиращото вещество. Прокара пръст по гладката, бледа кожа, където беше направен разрезът.
— Започваме със скалпел и довършваме с фин трион — обясни препараторът.
— Мм — Хари се наведе напред, хвана по-отдалечената ръка на жената и я дръпна рязко.
Горната част от тялото се извъртя настрани.
— Какво правите? — извика Рубьоле.
— Виждаш ли нещо на гърба ѝ? — Хари се обърна към Холм, застанал от другата страна на тялото.
— Да, татуировка. Прилича на знаме.
— Чие?
— Нямам представа. Зелено, жълто и червено. В средата има пентаграма.
— Етиопското — заключи Хари и пусна ръката, а трупът отново зае предишната си поза. — Тази жена не е дала съгласието си тялото ѝ да се използва за медицински проучвания. Някой просто го е донесъл. Това е Силвия Утершен.
Кай Рубьоле започна да мига, все едно се надяваше всичко да отмине, ако продължава да мига със същото упорство.
Хари сложи ръка върху рамото му:
— Свържете се с човек, който има достъп до документацията за труповете, и прегледайте всички. Трябва да тръгваме.
— Какво става? — попита Холм. — Честно да ти призная, изгубих нишката.
— Забрави всичките си предположения по случая и помисли.
— Добре, но ще ми кажеш ли какво става всъщност?
— На въпроса ти има два отговора: хванахме Снежния човек.
— А вторият?
— Нямам представа.
Пета част
Трийсет и трета глава
В този ден падна първият сняг. Без никакво предзнаменование в единайсет часа преди обяд от безцветното небе се посипаха едри снежни парцали и подобно на армада от Космоса превзеха поля, градини и ливади в квартал „Румерике“.
Матиас седеше сам в тойотата на майка си пред една къща на улица „Коло“. Нямаше представа защо тя се забави толкова. Уж обеща да се върне след минути. А измина доста време. Понеже остави ключа в стартера, радиото продължаваше да свири. В момента вървеше парчето „Под сняг“ на новата момичешка група „Доли“. Матиас ритна вратата и слезе от колата. Снегът поглъщаше звуците и над квартала се спускаше почти неестествена тишина. Наведе се, взе шепа бял, лепкав сняг и го смачка на топка.
Днес в училище децата от 7А клас го замеряха със снежни топки и му подвикваха „Безгърдия Матиас“. Чувстваше се ужасно на прага на гимназиалния курс и ненавиждаше живота си на тринайсетгодишен. Още след първия час по физкултура съучениците му забелязаха, че няма зърна на гърдите. Лекарят каза, че може би е наследствено, и му направиха изследвания за други заболявания. По думите на майка му дядо му, нейният баща, починал още докато тя била малка и също нямал зърна на гърдите. Но в един от семейните албуми Матиас намери снимка на покойния си дядо по време на сенокос, гол до кръста. Върху гърдите му ясно личаха зърна.
Матиас мачкаше ожесточено снежната топка между дланите си. Искаше да я запрати по някого с всичка сила и да му причини болка. Ала наоколо не се виждаше никой. Остави я върху снега до гаража и започна да я търкаля. Снежните кристали се впиваха един в друг. След обиколка по поляната топката вече стигаше до корема му и оставяше дълбоки следи в снега. Матиас продължи да я търкаля. После направи още една, също голяма. Постави я върху първата. Оформи още една топка — за глава, — покатери се върху снежния човек и я сложи най-отгоре. От близкия прозорец се чуваше нещо. Матиас отчупи два клона от ябълковото дърво на поляната и ги заби от двете страни на снежния човек. Отдели няколко камъчета от чакъла пред стълбите, покатери се отново върху снежния човек, направи му очи и усмивка. Седна върху раменете му и погледна през прозореца.