Прашинка в Божието око

След известно време Стейли попита посредничката:

— И какво ще ти донесе всичко това?

— Страдание. Унижение. Смърт.

— Това е следствието. Имах предвид защо го правиш.

— Не, Хорст. Имаш предвид защо не го е направила твоята фюнч(щрак).

Той я погледна. Наистина си задаваше този въпрос. Какво правеше неговата „близначка“, докато демоните преследваха собствения й фюнч(щрак)? В гърдите му се надигна тъпа болка.

— И двете изпълняваме дълга си, Хорст, и твоята фюн-ч(щрак), и аз. Но за нея дългът е като… да речем старши офицер. Гавин…

— Да.

— Опитах се да уговоря твоята фюнч(щрак) да дойде, но на нея й е хрумнала смотаняшката идея да сложим край на Циклите, като пратим излишното ни население на други звезди. Поне нито една от двете няма да помогне на другите да ни открият.

— Мислиш ли, че могат?

— Хорст, твоята сламкарка трябва да знае точно къде се намираш. А когато открие мъртвите воини, ще разбере.

— Най-добре следващия път, когато имаме възможност, да хвърляме чоп. Няма начин да предвиди резултата.

— Казах ти, тя няма да им помогне. Никой не очаква от посредничка да преследва собствения си фюнч(щрак).

— Но не сте ли длъжни да се подчинявате на заповедите на своите господари? — попита Стейли.

Тя бързо завъртя тялото си. Юнкерите никога не бяха виждали това движение, което очевидно не имитираше човешки жест.

— Виж — каза сламкарката. — Посредничките са създадени, за да предотвратяват войни. Ние представляваме господарите. Говорим от тяхно име. За да си вършим работата, трябва да имаме известна независимост. Затова гениите инженери работят върху постигането на равновесие. Ако сме прекалено независими, преставаме да представляваме господарите както трябва. И избухват войни.

— Да — намеси се Потър. — А прекалената зависимост ви лишава от гъвкавост и пак избухват войни… — Той замълча за миг. — Но ако подчинението е типично за вида ви, просто няма да сте в състояние да ни помогнете сами. И ще ни заведете при друг господар, защото нямате друг избор.

Стейли стисна гранатохвъргачката.

— Вярно ли е?

— До известна степен — призна тя. — Не чак толкова, колкото си мислите. Но да, по-лесно е да избираме между много заповеди, отколкото да се опитваме да нарушим всички.

— И какво трябва да се направи според цар Петър? — попита Хорст. — Какво точно ни очаква?

Другата извънземна изцвъртя. Тази на Уитбред й отговори. Разговорът бе прекалено продължителен за сламкари. Светлината на залеза отдавна беше изтляла и Окото на Мърчисън сияеше сто пъти по-ярко, отколкото пълната земна Луна. Във Въглищния чувал нямаше други звезди. Нивите наоколо бяха тъмночервени с безброй мастиленочерни сенки.

— Честност — накрая отвърна Чарли. — Моят господар смята, че трябва да сме честни с вас. Че е по-добре да продължим да живеем в древната последователност на Циклите, отколкото да поемем риска от пълно унищожение и да обречем потомството си.