Вратата на Абадон
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-501-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Вратата на Абадон». Краткое содержание книги:
— Извинявай — кимна Бика.
— Не бери грижа. И двамата в момента сме под стрес. Просто гледай да се прибереш някъде на сигурно, преди да са те надушили. И Па…
— Па знае. Тя също тръгна да си търси скривалище.
— Ами добре тогава. Ще се опитам да намеря помощ.
— Не — спря я Бика. — Не знаеш на кого може да имаш доверие.
— Напротив, знам — възрази Сам. — Да не се караме пред децата.
Един глас откъм лазарета го върна към реалността. Не бяха стенания и болезнени викове, нито професионално спокойните гласове на сестрите. Някой бе развълнуван и агресивен. Гневен. Друг отвръщаше с по-тих глас, а първият попита: „Приличам ли ти на човек, когото го е грижа?“ Намирисваше на сериозен проблем и първият му импулс бе да се върне. Работата му бе да е в епицентъра на проблемите, да се погрижи никой да не пострада и ако някой се озове в ролята на жертвата, за предпочитане е да е той самият. Първо той, а сетне и лошите.
— Трябва да вървя — заяви Бика и прекъсна връзката. Бяха му необходими само няколко секунди, за да прибере ръчния терминал и да сложи ръце върху ръчките за управление. Достатъчно дълго, за да овладее инстинктите си. Той насочи механобота нататък по коридора, встрани от гневните викове. Това бяха хора на Ашфорд. Негови и на който още го поддържа. Ако го заловят, няма да е от полза за никого. Най-вероятно просто ще го убият. Може дори да не стигне до въздушния шлюз. Краката на механобота се местеха бавно. Дори при максимална мощност не можеше да изстиска от него повече от тази ленива походка. Чу се трясък от падане на нещо тежко. Един от лекарите извика и той инстинктивно зачака да чуе изстрели. Ако започне стрелба, ще трябва да се върне. Механоботът достигна следващата врата и се измъкна навън. Бика притисна джойстика максимално напред, толкова силно, че пръстите го заболяха. Сякаш машината можеше да усети, че е в опасност.
Гласовете се усилваха, приближаваха се. Бика завъртя механобота така, че да върви по стената. Масивните метални крака се местеха равномерно напред.
До следващата врата оставаха шест крачки. Четири. Три. Той пусна ръчките и протегна ръце към вратата — малко по-рано, отколкото трябваше. Целият бе плувнал в пот от усилие. Или от страх. Надяваше се да не е от нещо друго.
Вратата се отвори и той отново завъртя напред джойстика. Механоботът го пренесе през прага и той побърза да затвори зад себе си. Нямаше време да чака или да мисли. Насочи механобота нататък по коридора, към вътрешните асансьори и дългия път до второ ниво, секция М.
Никога досега огромните вътрешни помещения и тунели на „Бегемот“ не му се бяха стрували толкова негостоприемни. Със слизането надолу изкуствената гравитация нарастваше. Усещаше как плътта му се притиска в презрамките. Веднага щом се озове някъде на сигурно, ще трябва да помоли някого да му смени торбичката за урина, освен ако не измисли начин да го прави сам. Последното обаче беше малко вероятно. Ако гърбът му не се възстанови от само себе си, ако не успеят да си върнат „Бегемот“ и да го измъкнат от този капан, в който ги бе подмамила протомолекулата, ще трябва да прекара така последните си дни от живота.
„Не мисли за това — рече си. — Твърде далече в бъдещето е. Не мисли за него. Просто си върши работата.“
Не взе някой от вътрешните асансьори. Имаше немалки шансове да са следени от хората на Ашфорд. Вместо това се насочи по един от извитите тунели и постави механобота на автоматичен ход. Движеше се прекалено близко до стената, но така поне спечели няколко секунди. Той извади ръчния си терминал. Целият трепереше и кожата му бе придобила пепеляв оттенък.
Серж отговори почти веднага.
— Добра стига, шефе — рече той. — Вече се чудехме кога ще позвъниш.
— Ашфорд — изпъшка Бика.
— Държи здраво хълма — съобщи Серж. — Явно е успял да спечели на своя страна една трета от момчетата и разни побърканяци от другите кораби. В момента контролират транзитните пунктове на барабана северно от командния център и южно от инженерния отсек, канцелариите на службата за охрана и оръжейната. Няколко техни групи сноват из барабана и създават хаос.
— Добре ли са въоръжени?
— Нищо особено, приятелю — ухили се Серж. — Успяха да ни прекъснат връзките, но аз открих една задна вратичка.
— Какво си открил?
— Винаги съм готов да стъпя в лайното. После ще ме наказваш. Сега сформирам отряди и разчиствам барабана. До довечера се надявам да съм приключил с тази история.
— Серж, трябва да внимаваш с тия типове.