Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
При наличието на тази перспектива, настояването на Пол да се срещне с Катрин Хийткоут му се стори почти съдбоносно. Като че ли обстоятелствата влизаха в съзаклятие, за да го принудят да започне отново да си спомня за Алисън Картър. Бе решил, че няма нищо лошо в това просто да се запознае с журналистката — да види дали тя е човек, комуто би могъл да има доверие. Първото му впечатление беше, че е просто една от тълпата претенциозни драскачи от „Флийт Стрийт“, но когато поговориха и тя му обясни какво въздействие е имало убийството на Алисън върху собствения й живот, Джордж разбра, че няма да намери по-подходящ човек, който да напише историята, която сега като че ли настояваше да бъде разказана.
Шумът от познатите стъпки по стълбата смути мислите му. Той вдигна очи и видя Ан на вратата на кухнята, още рошава и сънена.
— Събудих ли те, мила? — той се пресегна и включи отново чайника.
— Събуди ме пикочният ми мехур — каза тя сухо и отиде да седне на стола срещу него. — А твоята страна на леглото беше вече изстинала, затова реших, че може да имаш нужда от някой, който да ти прави компания.
Джордж стана и забърка в една чаша напитката от малцов шоколад, която Ан обичаше.
— Не бих се отказал — каза той, докато наливаше водата и разбъркваше. Седна обратно на мястото си и плъзва чашата по масата към нея. Тя обхвана чашата с деформираните си от артрита пръсти, наслаждавайки се на успокоителното въздействие на топлината върху постоянно пулсиращата ревматична болка.
— Притесняваш се за днес, нали? — попита тя.
Той кимна.
— Сигурно ти е ясно, че ми се иска никога да не бях давал съгласието си.
— Всеки би се притеснявал, когато става дума за нещо толкова важно — каза тя успокояващо. — Не може да не искаш да представиш нещата в реална светлина, да отдадеш на Алисън нужната справедливост.
Той изпръхтя присмехулно.
— Приписваш ми по-извисени подбуди, скъпа. Иска ми се никога да не се бях съгласявал, защото ще се изложа, когато се види черно на бяло, че съм се държал като пълен глупак по отношение, на Филип Хокин.
Ан поклати глава.
— Ти си единственият, който мисли така, Джордж. В очите на хората ти беше герой. Ако имаше някакъв Почетен Знак на Скардейл, щяха да ти го дадат още в деня, когато беше произнесена присъдата.
Той поклати глава на свой ред.
— Може и така да е. Но ти знаеш, че никога не съм се оценявал по стандартите на други хора — само по своите. А в моите представи аз не успях да помогна на тези хора. Като начало, бях част от системата, която не съумя да помогне на Алисън — една система, която не би се вслушала в твърденията на едно малко момиче, че е станало жертва на сексуално насилие.
Ан изду нетърпеливо устни.
— Започваш да откачаш. По онова време сексуалното насилие над малолетни беше нещо, за което изобщо не се говореше открито — а в семействата това бе напълно немислимо. Ако настояваш да се съсипваш с мисли, че не си спазил обещанието си пред Рут Картър, това си е твоя работа. Но няма да стоя и да гледам безучастно как си косиш нервите заради недостатъците на британското правораздаване отпреди трийсет и пет години. Това си е чисто самосъжаление, Джордж Бенет, сам го знаеш.
Той се усмихна, признавайки, че тя е права.
— Така е. Може би трябваше да разчистя това още преди години. Нали психиатрите все това говорят? Здравословно е да говориш за това, което те безпокои. Премълчаваш ли, рискуваш да развиеш всевъзможни психози.
Ан се засмя.
— Като например параноичното убеждение, че лично ти си отговорен за цялата несправедливост на този свят.
Той прекара ръка през косата си.
— Има и още нещо. Трябва да прогоня призраците на миналото заради Пол и Хелън. Някой ден ще се наложи да отидем в Скардейл на гости на сестрата на Хелън, а през всички тези години аз допуснах Скардейл да се превърне за мен в символ на нещо ужасно. Трябва да променя това, за да не объркам живота на всички около себе си. Не искам да попреча на щастието на момчето. Може би тъкмо това, че ще разговарям за цялата тази каша със страничен човек, ще ми помогне.
— Мисля, че си прав, мили, и наистина съм доволна, че най-сетне се реши да проговориш за Алисън. Като изключим всичко останало, този случай съвпадна с един много важен момент в нашия живот. Често ми се е налагало да премълчавам неща, които съм искала да споделя, спомени, които съм искала да ти разкажа — защото знаех, че ако говоря за времето, когато бях бременна с Пол, това ще ти напомни процеса срещу Филип Хокин. Затова ще се радвам, ако откровеният ти разговор с Катрин Хийткоут ми даде възможността да разговарям с теб за онова време. Не само с теб, а и с Пол. Може да звучи егоистично, но много бих искала да стане така.