Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Спря и се ослуша.
Викаше човек.
Изглежда, беше Дженаро.
— Къде сте? — изкрещя Грант.
— Тук — отвърна Дженаро. — В камионетката.
Грант не виждаше никаква камионетка. Огледа се и с крайчеца на окото забеляза някакви зелени неща, които бързо минаха покрай него и изчезнаха в тъмнината. Тогава съгледа камионетката и отиде при нея.
От тишината Тим го побиха тръпки.
Велоцирапторът беше висок около два метра и явно бе много силен, макар че краката и опашката му бяха скрити зад масите. Момчето виждаше само мускулестата горна част на тялото и двата горни крайника с разперени нокти. Виждаше и преливащите цветове на петънцата по гърба му. Велоцирапторът вървеше предпазливо и се оглеждаше с бързи и отсечени движения на главата, досущ като птица. При всяка стъпка главата му се поклащаше, а дългата права опашка се накланяше надолу, от което животното още повече приличаше на птица.
На огромна и безшумна хищна птица.
В ресторанта беше тъмно, ала рапторът явно виждаше добре и неотклонно продължаваше напред. От време на време навеждаше глава под масите и Тим го чуваше как души въздуха. После рязко вдигаше глава и се озърташе.
Момчето изчака да се увери, че велоцирапторът наистина идва към кухнята. Нима ги беше надушил? Във всички книги пишеше, че динозаврите имат слаборазвито обоняние, но, изглежда, това не се отнасяше за този тук. Пък и какво значение имаха книгите? Пред него стоеше истински жив динозавър.
И се приближаваше все повече.
Момчето се шмугна обратно в кухнята.
— Има ли нещо там? — попита Лекс.
Тим не отговори, само поведе сестра си към една маса в ъгъла на кухнята. Накара я да се пъхне под нея и да се скрие зад големия кош за боклук. После се наведе и прошепна заповеднически:
— Стой тук!
След това тихо изтича до хладилника, грабна няколко котлета и бързо се върна при вратата. Тихо сложи единия котлет на пода, отдръпна се няколко крачки и сложи втория…
Забеляза през очилата, че Лекс наднича иззад коша за боклук, и й махна да се скрие. Остави на пода третия, а сетне и четвъртия котлет, като навлизаше все по-навътре в кухнята.
Съскането ставаше все по-силно, след миг животното бутна вратата, влезе в кухнята и предпазливо се огледа.
Бе застанало на вратата.
Тим беше приклекнал в дъното на стаята, до крака на голямата маса, но не беше успял да се скрие: главата и раменете му се подаваха над масата. Велоцирапторът като нищо можеше да го види.
Момчето се наведе бавно-бавно, за да се скрие под масата… Велоцирапторът рязко завъртя глава и погледна право към него.
Тим застина. Главата му все още се виждаше, но той си заповяда да не мърда.
Велоцирапторът неподвижно стоеше при вратата и душеше въздуха.
„Тук е по-тъмно — помисли си детето. — Той не вижда добре и затова е предпазлив.“
Сега вече усещаше противната миризма на огромното влечуго. Видя през очилата, че динозавърът се прозява, като отмята дългата си муцуна и оголва два реда остри като бръснач зъби. После отново огледа кухнята. Тим виждаше как големите му очи се въртят в дълбоките очни кухини.
Сърцето му биеше до пръсване. Реши, че е много по-лошо да се срещнеш лице в лице с такова животно в затворено помещение, отколкото навън, в гората. Всичко го изпълваше с ужас — размерите на велоцираптора, бързите му движения, острата миризма, свистящото дишане…
Сега, когато беше толкова близо, рапторът му се струваше много по-страшен от тиранозавъра. Тиранозавърът беше огромен и силен, но не беше особено умен. Велоцирапторът беше висок колкото човек, ала явно беше бърз и досетлив. Тим се страхуваше от зоркия му поглед почти колкото и от острите му зъби.
Велоцирапторът подуши въздуха и тръгна напред… право към Лекс! Изглежда, някак я беше надушил! Сърцето на Тим щеше да се пръсне.
Велоцирапторът спря и бавно се наведе към пода.
„Намерил е котлета.“
На Тим също му се искаше да се наведе и да надзърне под масата, но не смееше да помръдне. Стоеше, притаил дъх, и слушаше как костите пукат между челюстите на животното.
Рапторът вдигна източената си шия, огледа се и подуши въздуха. Забеляза втория котлет, пристъпи бързо напред и се наведе.
Тишина.
Не го изяде.
Пак вдигна глава. Тим бе приклекнал неудобно и краката му вече бяха изтръпнали, но той не помръдна.