Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Малкълм се опита да се усмихне.
— Божичко — въздъхна Мълдун и му обърна гръб.
— Чакайте — намеси се Ву. — Той е прав. Тук има само два раптора. Значи навън има поне още четири. Можем да излезем и да ги примамим насам.
— И после какво?
— Ще разчистим пътя на Грант и той ще иде в бункера да включи генератора.
— И после ще се върне в контролната зала и ще включи системата?
— Точно така.
— Няма време — поклати глава Мълдун. — Няма време.
— Но ако успеем да примамим рапторите отвън — каза Ву, — може би и тези отгоре ще се хванат на въдицата… Имаме някакъв шанс. Струва си да опитаме.
— Да ги подмамим с жива стръв ли? — попита Мълдун.
— Ами да.
— Добре, но кой ще бъде стръвта? Мен не ме бива с този глезен.
— Ще отида аз — предложи Ву.
— Не — възрази Мълдун. — Само ти знаеш как да включиш компютрите и трябва да обясниш на Грант.
— Тогава ще го направя аз — обади се Хардинг.
— Не — рече Ели. — Вие трябва да се грижите за Малкълм. Ще отида аз.
— А, не. Тая няма да я бъде — отсече Мълдун. — Около вас ще гъмжи от раптори, а и онези на покрива…
Но Ели вече се бе навела и здраво връзваше връзките на кецовете си.
— Само не казвайте на Грант — предупреди ги тя. — Не искам да се безпокои за мен.
Във фоайето беше тихо. Отвсякъде ги обгръщаше мразовитата мъгла. Радиостанцията мълчеше вече няколко минути.
— Защо не ни се обаждат? — запита Тим.
— Гладна съм — изхленчи Лекс.
— Опитват се да измислят някакъв план — обясни Грант.
— Грант, чувате… Обажда се Ву. Чувате ли ме?
— Слушам ви — отвърна Грант.
— От мястото, където се намирате, вижда ли се задната част на сградата за посетители?
Грант погледна през стъклените врати към обгърнатите в мъгла палми.
— Вижда се — каза той.
— През палмовата горичка минава пътека, която води право към бункера. В него е електростанцията с двата генератора. Спомняте ли си, вчера ходихте дотам?
— Да — отвърна Грант, макар че се замисли за миг. Нима едва вчера беше видял бункера? Струваше му се, че оттогава са минали години.
— Слушайте — продължи Ву. — Ще се опитаме да примамим всички раптори тук, при хижата. Но не сме сигурни, че ще успеем. Затова бъдете предпазлив. Дайте ни пет минути.
— Добре — отвърна Грант.
— Оставете децата в ресторанта. Там ще бъдат в безопасност. Вземете радиостанцията.
— Добре.
— Но я изключете, преди да излезете от сградата, за да не привлечете животните с шума й. Ще ми се обадите, щом стигнете при бункера.
— Добре — пак се съгласи Грант и прекъсна връзката.
Лекс се подаде иззад бюрото.
— Ще идем ли в ресторанта? — попита тя.
— Да — отвърна Грант и тримата тръгнаха през мъглата във фоайето.
— Искам хамбургер — каза Лекс.
— Няма ток и не можем да го приготвим.
— Тогава сладолед.
— Тим, ти ще останеш с нея да й помогнеш.
— Добре.
— Налага се да изляза за малко — обясни Грант.
— Зная.
Бяха при входа на ресторанта. Грант отвори вратата и огледа помещението — беше пълно с маси и столове, а в дъното имаше двукрила метална врата, която се отваряше в двете посоки. Наблизо имаше каса, а до нея — метална кошничка с дъвки и бонбони.
— А сега, деца, ще стоите тук, каквото и да се случи. Разбрахте ли?
— Ще ни оставите ли радиостанцията? — попита Лекс.
— Не мога. Ще ми трябва. Чакайте тук. Ще се върна само след пет минути. Разбрахме ли се?
— Да.
Грант затвори вратата. Ресторантът потъна в мрак. Лекс се вкопчи в ръката на брат си.
— Светни лампите — каза тя.
— Не мога — отвърна Тим. — Няма ток.
И момчето си сложи очилата за нощно виждане.
— Ти си добре. Ами аз?
— Дръж се за мен. Хайде да потърсим храна.
Той я поведе из ресторанта. Сега масите и столовете бяха фосфоресциращо зелени. Вдясно се виждаха яркозелената касова машина и кошницата с дъвки и бонбони. Тим загреба от нея шепа бонбони.
— Казах ти, че искам сладолед. Не ми се ядат бонбони — тросна се Лекс.
— Нищо, вземи ги.
— Казах сладолед, Тим.
— Добре де, добре.
Тим натъпка бонбоните в джоба си и поведе сестра си между масите.
— Нищичко не виждам — каза тя и го задърпа назад.