Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Добра работа свършихте — извика Мълдун. Дразнеше рапторите, като ръмжеше срещу тях, и това ги вбеси още повече. Те се мятаха към оградата с високи подскоци, а единият още малко, и щеше да я прехвърли. — Божичко, почти успя! Тия мръсници наистина могат да скачат!
Ели се изправи и огледа драскотините и натъртванията по тялото си. По единия й крак течеше кръв. Но в главата й се въртеше само едно: примамила е три животни, на покрива има още две, а едно не се е показало.
— Елате да ми помогнете — каза Мълдун. — Трябва да ги задържим тук!
Грант излезе от сградата за посетители и бързо тръгна в мъглата. Намери пътеката между палмите и пое по нея на север. Скоро от мъглата изплуваха очертанията на бункера.
От тази страна не се виждаше врата, затова Грант заобиколи постройката. По-нататък съгледа рампа за камиони, която едва се забелязваше сред гъстите храсталаци. Покатери се на нея и видя плъзгаща се врата от гофрирана ламарина, която обаче беше заключена. Грант скочи от рампата и продължи да върви покрай сградата. Малко по-нататък зави надясно и видя обикновена врата, която се оказа открехната, а в процепа й намери мъжка обувка.
Влезе и примижа, за да свикне с тъмнината. Ослуша се, но вътре беше тихо. Извади радиостанцията и я включи.
— Обажда се Грант — каза той. — Вече съм в бункера.
Ву погледна към прозореца на тавана. Двата раптора пак надзъртаха в стаята на Малкълм, но, изглежда, вече ги привличаха шумовете, които долитаха откъм двора. Ву отиде на прозореца. Трите велоцираптора продължаваха да се хвърлят срещу оградата. Ели тичаше покрай решетките. Но рапторите май вече не се опитваха да я стигнат. Сега сякаш си играеха — заставаха в полукръг край оградата, засилваха се с ръмжене, хвърляха се и тупваха на земята. После отново правеха полукръг и пак нападаха. Всичко това приличаше много повече на забавление, отколкото на сериозна атака.
— Като птици — каза Мълдун. — Устройват ни представление.
— Наистина са умни — кимна Ву. — Знаят, че не могат да я стигнат, и затова не си дават много зор.
Радиостанцията изпращя:
— … съм в бункера.
Ву я грабна.
— Повторете, доктор Грант.
— Вече съм вътре — каза Грант.
— Значи сте в бункера с генераторите?
— Да — потвърди Грант и добави: — Защо не ме наричате Алън?
— Добре, Алън. Ако сте застанали при вратата, виждате множество тръби. — Ву затвори очи, за да си представи обстановката. — Точно пред вас, в средата на сградата има дълбока шахта, която се спуска два етажа под земята. Вляво има метален подвижен мост с перила.
— Виждам го.
— Тръгнете по него.
— Тръгвам.
По радиото се чу слабият шум от стъпките на Грант по металния под.
— Щом изминете шест-седем метра, ще видите друг такъв мост, който води надясно.
— Виждам го.
— Тръгнете по него.
— Добре.
— Като повървите малко, ще стигнете до отвесна стълба — продължи Ву. — Води надолу към шахтата.
— Виждам я.
— Слезте по стълбата.
Последва дълго мълчание. Ву прокара пръсти през влажната си коса. Мълдун се мръщеше напрегнато.
— Вече съм долу — обади се Грант.
— Добре — каза Ву. — А сега точно пред вас трябва да има два големи жълти резервоара, на които пише „Огнеопасно“.
— Тук пише „Леснозапалимо“, а отдолу пише нещо на испански.
— Точно тези — потвърди Ву. — Това са двата резервоара с гориво за генератора. Единият е празен, затова се налага да превключим на другия. Погледнете долната част на резервоарите и ще видите, че оттам излиза бяла тръба.
— Тръба от поливинилхлорид с диаметър около десет сантиметра.
— Да. От поливинилхлорид. Вижте накъде отива тръбата и се движете в тази посока.
— Добре. Тръгвам натам… Ох!
— Какво има?
— Нищо. Ударих си главата.
Радиостанцията замлъкна.
— Добре ли сте?
— Да, нищо ми няма. Само… се ударих. От невнимание.
— Вървете покрай тръбата.
— Да, да — раздразнено каза Грант. — Тръбата минава покрай голям алуминиев сандък с отдушници от двете страни. На него пише „Хонда“. Прилича ми на генератор.
— Да — рече Ву. — Това е генераторът. Заобиколете го и отстрани ще видите табло с два бутона.