Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Виждам ги. Единият е жълт, а другият червен, нали?
— Точно така — потвърди Ву. — Първо натиснете жълтия, задръжте го и натиснете червения.
— Добре.
Радиото мълча повече от минута. Ву и Мълдун се спогледаха.
— Алън?
— Нищо не става — каза Грант.
— Нали първо натиснахте жълтия, задържахте го и след това натиснахте червения? — попита Ву.
— Точно така — отговори Грант, този път ядосано. — Изпълних инструкциите ви дума по дума. Първо се чу някакво бръмчене, сетне няколко бързи прищраквания, бръмченето престана и после нищо.
— Опитайте пак.
— Вече опитах — каза Грант. — Нищо не става.
— Добре, чакайте малко. — Ву се намръщи. — Изглежда, генераторът опитва да се включи, но нещо му пречи. Алън?
— Слушам ви.
— Минете зад генератора и вижте къде завършва пластмасовата тръба.
— Добре. — След малко Грант се обади: — Тръбата влиза в черен цилиндър, който ми прилича на горивна помпа.
— Наистина е помпа — каза Ву. — Сега потърсете отгоре й един малък клапан.
— Клапан ли?
— Подава се отгоре и завършва с кран, който може да завъртите.
— Намерих го, но е отстрани, а не отгоре.
— Добре. Завъртете го.
— Излиза въздух.
— Добре. Изчакайте докато…
— … сега тръгна някаква течност. Мирише на нафта.
— Добре. Затворете клапана. — Ву се обърна към Мълдун. — Помпата не е била обезвъздушена. Алън?
— Да.
— Опитайте пак с бутоните.
Малко по-късно по радиостанцията се чу слабото бумтене от възпламеняването на горивото, а после и равното боботене на работещия генератор.
— Готово, включен е — каза Грант.
— Чудесна работа свършихте, Алън! Много добре!
— И сега какво? — попита сподавено Грант. — Тук още не работи осветлението.
— Върнете се в контролната зала и ще ви обясня как да включите ръчно системите.
— Значи само това ми остана да направя.
— Да.
— Добре — каза Грант. — Ще ви се обадя, когато отида в контролната зала.
Радиостанцията изсъска за последен път и настъпи тишина.
— Алън!
Нямаше връзка.
Тим отвори летящата врата в дъното на ресторанта и двамата с Лекс влязоха в кухнята. В средата й имаше голяма маса от неръждаема стомана, вляво имаше готварска печка с много котлони, а зад нея — няколко огромни хладилника. Тим започна да ги отваря един по един и да търси сладолед. Докато бяха отворени, от тях излизаше пара и се стапяше във влажния въздух.
— Защо печката работи? — попита Лекс и пусна ръката на брат си.
— Не работи.
— Ами какви са тези сини пламъчета?
— Това са сигнални лампи.
— Какво значи сигнални лампи?
У дома си имаха обикновена електрическа печка.
— Няма значение — каза Тим и отвори следващия хладилник. — Но това значи, че мога да ти сготвя нещо.
В този хладилник намери какво ли не — картонени кутии с мляко, панери със зеленчуци, котлети, риба… но нямаше сладолед.
— Още ли искаш сладолед?
— Мисля, че го казах достатъчно ясно.
Следващият хладилник беше огромен. Вратата му беше от неръждаема стомана, с широка, хоризонтално разположена дръжка. Тим я натисна и отвори вратата. Хладилникът представляваше нещо като стая и човек спокойно можеше да влезе вътре.
— Тими…
— Потърпи де! — сопна се той. — Търся ти сладолед.
— Тими… тук има нещо.
Последните думи Лекс изрече шепнешком, затова брат й не я разбра веднага. После бързо излезе от хладилника, от чиято отворена врата продължаваше да излиза пара, светлозелена през очилата. Лекс стоеше до голямата маса, вперила поглед във вратата на кухнята.
Тим долови някакъв звук, който му заприлича на съскането на огромна змия. Звукът се усили, после заглъхна. След миг пак го чу, този път съвсем слабо. Сякаш някъде ставаше течение, но нещо му подсказа, че не е от течението.
— Тими — прошепна момиченцето, — страх ме е…
Той се промъкна при вратата на кухнята и погледна тъмния ресторант. Видя редиците зеленикави маси, сред които бавно като привидение към кухнята идваше един велоцираптор. Движеше се съвсем безшумно. Чуваше се само свистящото му дишане.
Грант тръгна слепешком покрай тръбите към стълбата. Беше му трудно да се ориентира в тъмното, а шумът от генератора го объркваше. Най-после намери стълбата и започна да се изкачва, когато чу някакъв друг звук, примесен с боботенето на генератора.