Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Двамата се качиха по стълбата и тръгнаха към входната врата.
— Какво стана с раптора, който ви нападна? — попита Грант.
— Не знам — отвърна Дженаро.
— Излезе ли от бункера?
— Не видях. Мисля, че се отървах, защото беше ранен. Сигурно Мълдун го е прострелял в крака, животното кървеше, докато беше тук. После… не знам. Може да е излязло или е умряло в бункера. Не видях.
— А може и още да е тук — каза Грант.
През прозореца на хижата Ву наблюдаваше рапторите зад оградата. Изглежда, все още си играеха и се преструваха, че нападат Ели. Това вече продължаваше доста време и на Ву му мина през ума, че едва ли е случайно. Струваше му се, че животните се опитват да задържат вниманието й, както тя се опитваше да задържи тяхното.
Поведението на динозаврите открай време беше второстепенен проблем за Ву. И с основание: то представляваше вторичен ефект от ДНК, както надиплянето на протеините. Човек не е в състояние да предскаже поведението на животното, нито да го контролира освен в общи линии, например да го направи зависимо от някоя хранителна съставка или да го лиши от определен ензим. Но като цяло поведението е неразбираемо. Невъзможно е да го предскажеш само като гледаш нишката на ДНК.
Затова работата на Ву с ДНК бе чисто емпирична. Всичко беше въпрос на налучкване, както например един днешен часовникар поправя часовник от времето на дядо си. Занимаваш се с нещо от миналото, изработено от древни материали и действащо по отколешни правила. Не можеш да бъдеш сигурен защо работи именно по този начин. И това нещо векове наред е било поправяно и усъвършенствано от силите на еволюцията. Ето защо, подобно на часовникаря, който прави някаква промяна в механизма и чак по-късно вижда дали часовникът работи по-добре, Ву правеше промени в ДНК и едва след време виждаше дали животните се държат по-добре. Всъщност се опитваше да оправи само очевидни недостатъци в поведението на животното: навика му да се блъска необуздано в оградите с ток или да си протрива кожата до кръв в стволовете на дърветата. Само такива отклонения от поведението го връщаха на „чертожната дъска“.
Ограничените възможности на неговата наука караха Ву да има особено отношение към динозаврите в парка. Той изобщо не беше сигурен, че поведението на животните е исторически точно, че те се държат както в миналото. Въпросът беше открит и никога нямаше да намери отговор.
И въпреки че Ву никога не би го признал, откритието, че динозаврите се размножават, бе неопровержимо доказателство за успеха на работата му. Животно, което се размножава, доказва жизнеспособността си по фундаментален начин. Това означаваше, че Ву правилно е сглобил всички парчета. Беше пресъздал животно отпреди милиони години с такава точност, че съществото дори можеше да се възпроизвежда.
Но сега, докато наблюдаваше рапторите зад оградата, упоритото повтаряне на действията им го притесняваше. Рапторите бяха умни, а умните животни бързо се отегчават. Освен това обмислят какво да направят по-нататък и…
Хардинг излезе в коридора от стаята на Малкълм.
— Къде е Ели? — попита той.
— Още е навън.
— Накарай я да се прибере. Рапторите се махнаха от прозореца на покрива.
— Кога? — попита Ву и тръгна към вратата.
— Ей сега, само преди миг — отвърна Хардинг.
Ву рязко отвори външната врата и извика:
— Ели! Влизайте вътре! Веднага!
Тя изненадано го погледна.
— Няма никакъв проблем, владеем положението…
— Незабавно!
— Зная какво правя — поклати глава Ели.
— Дявол да го вземе, приберете се веднага!
На Мълдун не му допадаше, че Ву стои на отворената врата, и тъкмо да го каже, когато видя, че отгоре се спусна някаква сянка, и веднага разбра какво се е случило. Ву се просна на двора пред вратата и Мълдун чу писъците на Ели. Отиде при вратата и надникна. Ву лежеше по гръб, а тялото му вече беше разпорено от огромния нокът. Рапторът тръсна глава и измъкна вътрешностите му, макар че Ву беше още жив и немощно се опитваше да отблъсне с ръце едрата глава на животното. Рапторът го ядеше жив. Ели спря да пищи и хукна покрай оградата, а Мълдун затръшна вратата, зашеметен от ужас. Всичко беше станало толкова бързо!
— От покрива ли скочи? — попита Хардинг.
Мълдун кимна, приближи се към прозореца и погледна навън. Трите раптора от външната страна на оградата бързо се отдалечаваха. Вече не преследваха Ели.
Връщаха се към сградата за посетители.