Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Грант заобиколи бункера и се опита да зърне централната сграда през гъстата мъгла. Чу ръмженето на рапторите, които явно се приближаваха. След малко ги видя да притичват покрай него. Отиваха към сградата за посетители.
Той погледна назад към Дженаро.
Дженаро поклати глава.
Грант се наведе на педя от него и прошепна:
— Нямаме избор. Трябва непременно да включим компютъра.
Грант тръгна в мъглата.
След миг Дженаро го последва.
Ели нямаше за кога да умува. Когато рапторите скочиха от покрива и нападнаха Ву, тя просто побягна към другия край на хижата. От оградата до стената имаше около пет метра. Тя бягаше, без да чува животните, които я преследваха. Чуваше единствено собственото си дишане. Зави зад ъгъла, видя някакво дърво, което растеше съвсем близо до стената на сградата, подскочи, хвана се за един от клоните му и се залюля нагоре. Не изпитваше страх. Докато се люлееше все по-силно на клона, я обзе някакво въодушевление. Видя как краката й се издигат пред лицето, обхвана с тях един по-висок клон, напрегна мускули и бързо се закатери нагоре.
Вече бе на четири метра над земята, а рапторите още не се виждаха и тя започваше да се чувства доста добре. След малко обаче забеляза долу първото животно. Устата му беше окървавена, от челюстите му се подаваха парчета месо. Ели продължи да се катери колкото може по-бързо, хващаше се за все по-високи клони и вече почти виждаше покрива на хижата. Отново погледна надолу.
Двата раптора се катереха по дървото.
Сега младата жена бе на нивото на покрива, само на метър от него и ясно видя повърхността му, покрита с дребен чакъл, както и стъклените пирамиди над прозорците, които се издигаха в мъглата. На покрива имаше врата и през нея щеше да влезе в хижата. Тя скочи във въздуха и се приземи на четири крака върху чакъла. При скока одраска лицето си, но не изпита никаква болка, а само въодушевление, все едно че участваше в някаква игра, която беше твърдо решила да спечели. Хукна към вратата на покрива, зад която имаше отвесна стълба, водеща надолу към хижата. Чуваше се как зад нея клоните на дървото се люлеят под тежестта на рапторите. Значи още бяха на дървото.
Ели стигна до вратата и завъртя дръжката.
Вратата беше заключена.
На Ели й трябваше известно време да се отърси от еуфорията си и да осъзнае този факт. Вратата беше заключена. Младата жена беше на покрива и не можеше да влезе в сградата. Вратата беше заключена.
Тя бясно заудря с юмруци по нея и хукна към другия край на покрива с надеждата да намери някакъв път надолу, но през мъглата се виждаше само зеленият правоъгълник на басейна, който беше заобиколен от бетонна площадка, широка към три метра. Нямаше да може да я прескочи. Нямаше други дървета, по които да слезе. Нямаше стълба в случай на пожар. Нямаше изход.
Нищо.
Ели се обърна и видя как рапторите без всякакво усилие скачат на покрива. Втурна се към другия край на покрива с надеждата да намери втора врата, но напразно.
Рапторите се приближаваха бавно и дебнешком към нея, като безшумно се плъзгаха между стъклените пирамиди. Тя погледна надолу. Басейнът беше на цели три метра от сградата.
Твърде далеч.
Рапторите идваха все по-близо, отдалечавайки се един от друг, и Ели си помисли: „Все става така. Една малка грешка проваля целия план.“ Още беше зашеметена, въодушевлението не я напускаше: Не можеше да повярва, че ще попадне в лапите на тези животни, че животът й ще свърши по такъв начин. Струваше й се невероятно. Доброто й настроение я обвиваше като защитна пелена. Просто не вярваше, че ще се случи най-лошото.
Рапторите ръмжаха, Ели тръгна заднишком към далечния край на покрива. Пое си дълбоко дъх и се втурна към ръба на сградата. Докато бягаше, видя басейна — знаеше, че е много далеч, но си помисли: „Голяма работа“, и скочи.
И се понесе надолу.
Усети болезнен плясък и внезапен студ по кожата си. Беше под водата. Бе успяла! Изплува на повърхността, погледна към покрива и видя на ръба му двата раптора, които гледаха надолу към нея. И разбра, че щом тя е успяла, рапторите също можеха да скочат в басейна. Заплува към брега с мисълта: „Дали рапторите могат да плуват?“, но беше сигурна, че могат. Вероятно плуваха бързо като крокодили.
Рапторите се обърнаха и се скриха от погледа й. Тогава Ели чу гласа на Хардинг, който извика: „Сатлър!“, и се досети, че той е отворил вратата на покрива. Рапторите бяха тръгнали към него.
Тя бързо излезе от басейна и се втурна към хижата.