Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Нали те водя? Дръж се за мен.
— Тогава върви по-бавно.
Зад редиците маси и столове имаше двукрила летяща врата с кръгли прозорчета. Сигурно водеше към кухнята. Момчето бутна вратата и тя се отвори широко.
Ели Сатлър излезе през централния вход на хижата и почувства студената мъгла по лицето и краката си. Още отсега сърцето й биеше до пръсване, макар тя да знаеше, че зад оградата е в пълна безопасност. Пред нея бяха дебелите пръти, обвити в мъгла.
Но зад тях не виждаше нищо. Само някакви си двайсетина метра по-нататък пейзажът се губеше в млечна белота. Не се забелязваха никакви раптори. Гората отвъд оградата тънеше в зловеща тишина.
— Ей! — колебливо извика тя.
— Съмнявам се, че така ще направите нещо — каза Мълдун, който се бе облегнал на рамката на вратата. — Вдигнете повечко шум. — Той закуцука навън, понесъл някакъв стоманен прът, с който заудря по пречките на оградата като по гонг. — Заповядайте! Вечерята е сервирана!
— Много смешно, няма що — сопна се Ели и притеснено погледна към покрива. Рапторите не се виждаха.
— Те не разбират английски — ухили се Мълдун, — но в общи линии схващат смисъла…
Ели беше напрегната и шегите му я дразнеха. Погледна към замъглените очертания на сградата за посетители. Мълдун отново заудря по пречките. Накрая от непрогледната мъгла изплува призрачният силует на някакво животно. Беше раптор.
— Ето го и първия клиент — каза Мълдун.
Бялата сянка на раптора изчезна, после отново се появи, но не се приближи до оградата. Изглежда, не проявяваше интерес към шума, който идваше откъм хижата. Ели вече се притесняваше. Ако не успееше да примами рапторите към хижата, Грант беше изложен на голяма опасност.
— Вдигате ужасен шум — каза тя.
— Глупости! — отвърна Мълдун.
— Прекалено силен е — настоя Ели.
— Познавам тези животни…
— Вие сте пиян — каза жената. — Оставете на мен.
— И как ще го направите?
Тя не отговори, само отиде при желязната врата.
— Казват, че рапторите били умни.
— Така си е. Поне колкото шимпанзетата.
— А имат ли добър слух?
— Да, изключително остър.
— Тогава може би ще познаят този звук — каза Ели и отвори вратата.
Металните панти, ръждясали от постоянната мъгла, изскърцаха високо. Тя я затвори и отново я отвори със скърцане.
Остави я да зее.
— На ваше място не бих постъпил така — рече Мълдун. — Но ако сте решили да я държите отворена, изчакайте да си взема оръжието.
— Вземете го.
— Гранатите са у Дженаро — спомни си той с въздишка.
— Добре тогава — каза Ели. — Отваряйте си очите, за да ме предупредите, ако се наложи.
Жената излезе през вратата и решетките останаха зад гърба й. Сърцето й биеше толкова силно, че тя не усещаше къде стъпва. Започна да се отдалечава от оградата, която тревожно бързо се скри в мъглата. Скоро съвсем се загуби от погледа й. Точно както беше очаквала, Мълдун започна да крещи след нея с пиянска сприхавост:
— По дяволите, малката, веднага се връщай — изрева той.
— Не ме наричайте „малката“ — извика тя в отговор.
— Ще те наричам както си искам, дявол да те вземе — изкрещя Мълдун.
Ели не го слушаше. Готова да побегне, бавно се завъртя и се огледа. Беше поне на двайсет метра от оградата и виждаше как мъглата се носи като лек дъждец край листата на дърветата. Гледаше да стои по-далеч от гъстата растителност. Движеше се сред свят от сиви сенки. Мускулите на краката и раменете й изтръпнаха от напрежението. Очите също я заболяха от взирането в мъглата.
— Не ме ли чуваш, майки му стара? — изрева Мълдун.
„Доколко умни са тези животни? — питаше се Ели. — Достатъчно ли, за да ми отрежат пътя за отстъпление?“ Е, оградата не беше чак толкова далече.
Нападнаха я.
Съвсем безшумно.
Първото животно изскочи от храстите край едно дърво вляво. Хвърли се към нея, а Ели се обърна и побягна. Второто животно я нападна от другата страна със застрашително насочени нокти. Явно се опитваше да й пресече пътя, но Ели се сниши като бегачка на дълги разстояния и животното се стовари на земята. Сега вече тя тичаше право напред, задъхана от страх, и не смееше да се обърне. Най-после оградата изплува през нея от мъглата и Ели видя Мълдун, който държеше вратата отворена и я чакаше. Посегна и я дръпна за ръката така силно, че тя загуби равновесие и падна. Обърна се тъкмо навреме, за да види как едно, а след него още две животни се хвърлят с ръмжене върху оградата.