Среднощният диамант [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Сиела"
- ISBN: 978-954-28-2425-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Среднощният диамант [bg]». Краткое содержание книги:
„Очарованието на Юга среща Моята прекрасна лейди. Романтиците ще се влюбят!“ School Library Connection
Изпрати отговор по 17.
Отпуснах се тежко назад до стената и се прозях. Тримата седяхме на пода, всички — изтощени след дългите часове. Е, Грант не изглеждаше изтощен. Гореше от нервна енергия и се наведе напред да разучи поставения между нас превод.
— Есенна атака — каза замислено той. — Ако могат да действат толкова скоро, значи разполагат с повече ресурси, отколкото си давахме сметка. Или поне мислят, че дотогава ще разполагат. Звучи, сякаш с мъка се опитват да ги съберат. Есента е хитро избрано време. Сушата все още е проходима, но морският трафик ще спре и ще ограничи осфридианските възможности за получаване на помощ. Разкриването на тази част от плана е от огромна важност. Сега Осфрид може да започне да изпраща подкрепления. Много бих се радвал да се добера до каквото там е разписанието на трийсет и четири — трябва да разберем кои са тези търсачи. И съм готов да се обзаложа на каквото искаш, че „територията на залива“ е Денъм, което вероятно би означавало, че „земята на златото“ е Хадисън. Онзи, за когото е било предназначено това, изпраща пари…
— Иуитси, достатъчно. — Айана разтърка очи. — Получи си превода. Стой буден с него цяла нощ, ако искаш, но ние трябва да се връщаме в Уистерия Холоу.
— Чакайте само още малко. — Очите на Грант бяха все така приковани върху писмото. — Това трябва да стигне до Сайлъс незабавно. На две седмици е. Елате с мен в случай че има някакви въпроси, после можете да си вървите.
Айана ме смушка:
— Можеш ли да почакаш още малко, Банле? Отговорих с кимване и прозявка и Грант най-накрая вдигна поглед:
— Банле? Наистина ли?
— Не е по-лошо от Секем — изстреля тя в отговор. — Но може би вече не толкова подходящо. Пиленцето очевидно вече напусна гнездото.
Грант многозначително сведе поглед обратно към писмото.
Сайлъс се забави дълго, преди да отвори вратата, и разбрах защо, когато го видях. Изтощението беше вдълбало нови бръчки в лицето му, а изцъклените му очи сякаш отначало не ни разпознаха. Беше пътувал цял ден, а дори пътят по вода между това място и Хадисън бе изтощителен. Но след като примигна няколко пъти, погледът му стана по-остър и се появи познатата прозорливост.
— Едва ли става дума за нещо хубаво, щом и тримата сте тук посред нощ — промърмори той.
— Всъщност е хубаво. — Грант се вмъкна вътре без покана и направи знак на Айана и мен да го последваме. Подреди листовете на писалището и обясни за пробива, който бяхме постигнали. Сайлъс вече беше напълно буден и ме удостои с един от онези погледи с вдигнати вежди, когато научи за ролята ми.
— Трябват ни тези — каза и почука с пръст по празните места. — Онова разписание може да промени всичко. И бих искал да разбера къде е онази зелена планина.
Айана се наведе по-близо:
— Мисля, че сме разчели entwa погрешно. Всъщност е entwa. Завой, а не планина. — Както обикновено, двете баланкуански произношения звучаха еднакво за моя слух.
Грант разучи внимателно думите и кимна:
— Прави сте. Град е, Грийн Бенд.
— Нагоре в Алма — каза Сайлъс. — Известно време държахме някого там под око и може би той е човекът, който описва всички припаси, когато пристигат. Тъкмо сега имам човек там, на когото мога да възложа да провери.
Огледах реда за разписанието, който Сайлъс и Грант смятаха за толкова важен: 34 съставя окончателно разписание и ще изпрати с —–– търсачи в нощта на изцеляването.
Думите, които Айана и Грант бяха предложили и сравнили със съответните лорандийски звуци, бяха написани до празното място: неверие, змия, мъглив и мокър. Прегледах ги, както преди, поставяйки ги в контекст.
— Каква е баланкуанската дума за „еретик“? — попитах.
— Няма такава — каза Грант.
— Дори нямаме такова понятие — добави Айана. — Никой не бива да налага на друг човек каква вяра да почита.
— Тогава за този код ще трябва да заместят нещо — както използват думите „земя в залива“ за Денъм. — Увереността ми нарасна. — Възможно ли е в такъв случай „търсачи на неверие“ да е начин да се каже „патрул за преследване на еретици“? Ловци на еретици? Каза, че обикаляте навсякъде.
— Да — каза Грант. Почти можех да видя как мислите му се въртят все по-бързо и по-бързо, докато се взираше в думите. — И понякога предаваме съобщения. Имаше доста хора, които патрулът проверяваше редовно, когато правехме обиколките си — хора, за които подозирам, че са били нещо повече от граждани, обезпокоени от покваряващи религии. Ако имах нещо друго, на което да се опра: откъде е този човек, кога ще бъде там патрулът…