Среднощният диамант [bg]

— Знам. — Грант замислено прокара върховете на пръстите си по писмото. — Уорън Дойл създаде патрулите. Ако ги използват като куриери за конспирацията, изглежда, че има голяма вероятност той да е част от нея. А в писмото се споменава Хадисън.

Лицето на Сайлъс се разкриви в намръщено изражение:

— Мислих за това. В Хадисън има и голям добив на злато. Сър Роналд беше сигурен, че големият им спонсор е лорандийски аристократ, но сега ще трябва да проучим Дойл.

Уорън Дойл — конспиратор. Определено пасваше със злодейския образ, който си изграждах за него.

— Не отивай в Бейкърстън по обичайния път — добави Сайлъс, като тършуваше из книжата си. — Не можеш да рискуваш пътят ти да се пресече с патрулите, ако тръгнат по-рано. Този път тук…

Той извади карта, а Айана ме дръпна за ръката:

— Сега вече я прибирам у дома. Тя доказа колко е ценна. Заслужава да се наспи.

Сайлъс повдигна глава от картата и ме фиксира с пронизващ поглед.

— Вие определено доказахте колко сте ценна, госпожице Виана. И освен това доказахте — отново — че бях глупак, като исках да се отърва от вас.

— Ъъ, благодаря. — Комплиментите, отправени от Сайлъс, ме смущаваха почти толкова много, колкото тези на Грант.

Айана беше вече на вратата:

— Успех, Иуитси.

Последвах я неохотно: имах нужда да кажа на Грант нещо повече, но знаех, че не мога. И дори наоколо да нямаше други хора, той така или иначе нямаше да се сбогува емоционално и сърдечно с мен. Не му беше в стила.

Айана излезе навън, но аз спрях на прага да погледна назад към Грант. Въпреки рязкото отношение на двамата със Сайлъс знаех колко опасно беше това. Грант проникваше в сърцето на конспирацията.

— Внимавай — казах му. — Искам… искаме да се върнеш. Сайлъс изсумтя и се вмъкна в спалнята си, привидно търсейки нещо.

— Не се притеснявай. Все пак ще се погрижа да си получиш възнаграждението дори и ако той не се върне.

— Радвам се да узная, че си толкова раздвоен по въпроса — провикна се Грант. Обърна се към мен и снижи глас: — Ще се върна. Засега още не е нужно да намираш леглото на някой друг мъж.

— Нима ме мислиш за такава жена?

— Мисля, че такава смела и красива жена като теб би могла да си намери друга компания, ако поиска. О, и умна освен това. Тази вечер беше гениална.

Искреността в гласа му ме изненада почти толкова, колкото и самите думи. Опитах се да намеря остроумен отговор, но накрая избъбрих неясно:

— Искам те обратно не за да дойда в леглото ти. Искам те обратно… заради теб самия. Съвсем просто е.

Грант се поколеба, толкова смутен, колкото се бях чувствала и аз:

— Това никога не е било просто.

— Мира!

Айана звучеше нетърпеливо, а Сайлъс се връщаше от спалнята. Отправих на Грант последен прощален поглед, а после затичах след нея.