Среднощният диамант [bg]

— Ти знаеше ли? — не спираше да ме пита Силвия. — Знаеше ли, че Аделейд е графиня на Ротфорд?

Но това дори не беше фактът, който намираха за най-шокиращ. Очевидно по време на ареста му беше установено, че Седрик притежава аланзански артефакти — което правеше положението му още по-опасно. Никой не се сети да попита дали съм знаела за това, но се отдадоха на размишления за всичко друго. Бъбренето беше вбесяващо.

— Никой не знае със сигурност с какво са го хванали. А дори наистина да е имал нещо, това не означава, че е един от тях.

— Защо иначе някой ще има у себе си аланзанска вещ?

— Мислиш ли, че Джаспър и Чарлс са знаели?

— Не мисля. Джаспър дори отказва да излезе от кабинета си.

— Да, но ако наистина е знаел предварително, естествено, ще се преструва, че не е знаел.

Клюката продължи упорито да се разнася в дните, които последваха, и аз стоях далече от стаята си, доколкото беше възможно. Забавянето, предизвикано от възстановяването на Седрик в Хадисън, само подхранваше развълнуваните предположения. Всички чакаха с нетърпение завръщането на Аделейд просто за да чуят още от драмата. Исках да се върне, за да мога да се уверя с очите си, че е здрава и читава. Продължителното й отсъствие ме глождеше, както и това на Грант. Нямах представа какво бе станало в деня на Рамиел. Сайлъс съобщи, че Айана също не знаела. Това безпокоеше и нея и тя продължаваше да ми дава уроци по стрелба с арбалет, когато времето позволяваше. Имаше нужда от това разсейване точно толкова, колкото и аз. Онова, което наистина копнеех да направя, беше да нахлузя маската на лейди Авиел и да се втурна в града. Когато съквартирантките ми успееха да се откъснат от клюкарстването по адрес на Аделейд, имаха да разправят многобройни истории за опасност и интриги, които бяха чули в Кейп Триумф. Дребни кражби, нападения. Милицията можеше да проследи само ограничен брой — а в онези, които успяваха да проследят, обикновено бяха замесени само влиятелни граждани. Несправедливостта на това ме правеше неспокойна и копнеех да се застъпя за потиснатите и онеправданите. Но се въздържах, както за да избегна превръщането си в една от онези „закрилници извън закона“, за които бях упреквала Том, така и защото не исках пътищата ни да се пресичат.

Почти ми се искаше да имам отново подкрепата на шайката на Том, за да мога да отида да видя Уорън Дойл в затвора и… какво? Всъщност не бях сигурна какво щях да направя. Макар да беше затворен под ключ, чух, че се отнасяли добре с него и дори му позволявали да получава хубава храна и дрехи от баща си. Вбесявах се, като си го представех как се наслаждава на този лукс, докато Седрик се възстановяваше от претърпения побой. А стоеше и въпросът с Тамзин, разбира се. Уорън знаеше повече, отколкото беше разкрил, и исках да го разтърся и да измъкна отговорите от него. Исках да си плати за начина, по който беше накарал приятелите ми да страдат, но щеше да се наложи законът да реши това, а не аз.

За моя изненада в разписанието ми се промъкнаха няколко светски събития. Джаспър и Чарлс правеха последно, отчаяно усилие да ме представят на мъже за женене, но беше безполезно. Дори не се налагаше да опитвам да разубедя евентуалните бъдещи кандидати. Умът ми беше изпълнен с Грант и почти не говорех с никого.