Диамантен меч, дървен меч [bg]

- Прекрасно - произнесе Върховният маг, като остави дрънкулката. -Силвия, престани да се наместваш. Предупредих те. Ако не можеш да изтраеш върху драния си задник, върви си. Пречиш на всички.

- Няма повече - промърмори момичето.

- Дано... И така, всички видяхте какво стана, уважаеми колеги, почитаеми магистри, командори на Орден Арк.

Ахата се учуди. Магове от неговия ранг умееха директно да предават мисли на слушателите си, при това само на онези, които той сам избереше. Очевидно вълшебникът използваше примитивните въздушни сътресения на обикновената реч, за да го чува пленничката.

Събранието дружно кимна.

- Колеги, почитаеми магове, ние държим Имелсторн, легендарното оръжие на Дану, един от двата артефакта, които не успяхме нито да копираме, нито да надминем, откакто съществува Дъгата. Времето на Изпълнението на пророчествата наближава. Остават броени дни. Ала преди да осъществим замисленото, необходимо е да надникнем в душата на Дървения меч, за което, колкото и прискърбно да звучи, ни се налага да сътрудничим с тази богуомразна Дану.

Всички вълшебници обърнаха лица към Ахата. Тя почувства погледите им като тласък и отстъпи крачка назад. Очите на маговете сякаш я обливаха с помия. Едни се взираха в девойката похотливо, други кръвожадно, трети -безразлично, четвърти - с отвращение, ала всички бяха нечисти. Хумануси. Недоразумението на съдбата, която неизвестно за какви заслуги им бе отредила победа на Брега на черепите.

Върховният маг оголи зъби в зловеща усмивка.

- Харесваш ми, Дану - заяви той. - Ти си горда, не се къртиш лесно. Преди сто години бих заповядал да те разпънат с главата надолу на стените на кулата, а като особена милост бих позволил на младшите послушници да потренират върху теб стрелба с ледени мълнии. Преди четирийсет години пък бих наредил да те обесят - бързо и невисоко, за да не се смяташ за много важна. Ала днес, Дану, аз ти предлагам да бъдеш наш посредник - да си заедно с нас.

- Предлагаш това на една богуомразна Дану? - тя намери в себе си сили да изкриви презрително устни.

- Нима предпочиташ да те лъжем, че много те обичаме? -вдигна вежда вълшебникът. - Искаш да ти се подмазваме, да те ухажваме и придумваме със сладки фалшиви обещания ли?

- Защо не? - дръзко възкликна Ахата.

- Искаш твърде много. Всичко си има граници. Имай предвид, скъпа моя, че Дъгата винаги има повече от един път за постигане на целите си, повече от един начин да решим тази или онази задача. И когато качественият метод не действа - ще ме разбереш, ако имаш представа от основите на алхимията - тогава ще използваме количествения. Данке, нямаме нужда да се преструваме. Предлагаме честна сделка. Ти си умно момиче... Затова претегли всичко изречено и разбери - избрахме да се споразумеем с теб просто защото ни е по-изгодно. Неодтавна ти предлагах нещо - обмисли го пак. Подновявам офертата. Избирай - охолният живот на Юг или Пущинакът, където се крият остатъците от твоя народ.