Републиката на крадците [bg]

— Не. Богове, с радост ще слушам как ме рендосваш до изгрев-слънце, но не и по този въпрос. Джийн не е куче, което съм вързал на каишка. Той е мой верен и специален приятел. Той е твой верен и специален приятел, макар че и на двамата ви трябва известно време, за да си го припомните.

— Прости ми — каза Сабета. — Казах го единствено в твой интерес.

— За човек, чийто основен принцип в живота е винаги да го приемат открито и без фалш, без да се съобразява с капризите на околните, ти имаш странно влечение да промениш положението, в което се намирам аз.

— Ох! — изпъшка тя.

— Мамка му! — Локи удари с юмруци бедрата си. — Прости ми. Зная за добрите ти…

— Не, прав си — каза тя. — Аз съм една изключително завършена лицемерка. Вземам си назад всички думи, които са те обидили. Моля те, продължи да разказваш.

— Ами… Добре. Хубаво. Не остана да се каже много още за Камор. В нощта, когато Сивия крал умря, ние се качихме на кораб за Вел Вирацо. А, да! И срещнах Паяка.

— Какво? И кога стана това?

— Когато историята със Сивия крал стигна до края си, хората на Херцога нямаха друг избор и се намесиха. След първоначалното недоразумение двамата с Паяка действахме заедно. За кратко време.

— Милостиви богове, да не са те оневинили за извършените престъпления?

— Адови мъки, не. Щом като Сивия крал умря, двамата с Джийн хукнахме като зайци.

— А научи ли истинската самоличност на Паяка?

— Да, ние с нея на няколко пъти си говорихме.

— Значи Паяка е жена? Както винаги съм смятала.

— Как се досети?

— Години наред имаше слухове — каза Сабета — и единствената ясна подробност в цялата мъгла беше, че Паяка е мъж. Никой не изпитваше съмнения. Е, ако това лице можеше да упражни контрол върху всяка друга дреболия на своята самоличност, защо бяха позволили наяве да излезе такава фундаментална истина? Явно ни насочваха погрешно.

— М-да. Така е било.

— И коя се оказа тя?

— Аха. Виждам, че разполагам с нещо, което истински те заинтригува — каза Локи. — Мисля за известно време да ти го спестя.

— Нима? Ще запомня това, мастер Ламора. Помни ми думата. Та така, качихте се на кораб. А после?

Ангажиран от темата, Локи прекара около десет минути да представи резюме на двете години, които бяха прекарали в Тал Верар и околностите му; разказа за същността на плана за Кулата на греха на Рекин, безразличието на Максилан Страгос, времето, прекарано на Островите на призрачните ветрове, морските битки, загубата на Езри, загубата почти на всичко.

— Невероятно — каза Сабета, когато историята приближи своя край. — Чух за безредиците в Тал Верар. Вие сте били причината за всичко това. Вие сте свалили проклетия владетел! Вие — тъпи и наивни малки нищожества с късмет!

— Толкова за нашата гениалност. Тръгнахме си от Тал Верар без любовта на Джийн, без съкровище и без противоотрова!