![Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/9/dostatchno-vreme-za-lyubov-bg-download.jpg)
Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
Гибънс не се учуди, когато го поканиха на среща с делегатите на градската управа, които искаха да обсъдят с него точно този въпрос; нещо подобно рано или късно се беше случвало навсякъде. Същата вечер, докато сресваше косите си и вандайковската си брадичка и вплиташе в тях бели кичури, той се подготвяше за сблъсъка и освежаваше в паметта си вече чутите в миналото предложения: да накара водата да потече нагоре по склона, да спре движението на слънцето върху небето, едно яйце да бъде броено за две. С какво ли щяха да го зарадват днес, дали пък няма да измислят нещо ново? Надяваше се, че да, но не разчиташе особено на това.
Гибънс изскубна няколко кичура, за да поразреди уж оголващата челото му коса — по дяволите, с всяка година остаряването ставаше все по-трудно! — а после сложи шотландската си пола. Дрехата не само правеше впечатление, но и позволяваше по-добре да се скрие оръжието и бързо да се извади. Той почти не се съмняваше, че не е успял да дотегне никому толкова, че засегнатият да се хване за оръжието, но навремето — само веднъж — бе проявил неоправдан оптимизъм и оттогава бе решил да се придържа към безпогрешния песимистичен подход.
Скри някои нещица, заключи други, монтира част от устройствата, които бяха доставени от Закър с последния рейс, но не се продаваха в търговска къща „Търкулнат долар“, сетне отвори вратата, заключи я отвън и пое по обичайния си маршрут — през бара, където уведоми бармана, че се връща след няколко минути.
Три часа по-късно Гибънс бе наясно с едно: никой от събралите се не бе успял да измисли нов начин да понижи курса на валутата, всичките им предложения ги беше чувал поне преди петстотин години, ако не и преди хиляда, като корените на всяка от офертите се губеха нейде в дълбокото историческо минало. В самото начало на събранието той помоли председателя да нареди на писаря да записва всеки въпрос. Гибънс предпочиташе да отговори на всички накуп, тъй като обичаше да разглежда проблемите в тяхната цялост. Молбата му беше удовлетворена.
Накрая председателстващият събранието Джим Херцога Уоруик рече:
— Та така, Ърни. Ние искаме да национализираме — мисля, че това е правилната дума — Търговската банка на Нови начала. Ти не си член на градската управа, но ние всички разбираме, че си заинтересована страна, така че искаме да чуем мнението ти. Имаш ли възражения против нашето предложение?
— Не, Джим, давай по-нататък.
— Ъ? Страхувам се, че не те разбрах.
— Нямам никакви възражения срещу национализацията на банката. Ако това беше всичко, да се разотиваме и да си лягаме да спим.
Някой от събралите се извика:
— Хей, аз зададох въпрос и искам да ми бъде отговорено: какво ще стане с парите от Нови Питсбърг?
— А аз питах за лихвите! Лихвите са зло — така е казано в Библията!
— Как така, Ърни? Нали обеща да отговориш на въпросите.
— Да, обещах. Но щом ще национализирате банката ми, по-добре е да питате за всичко вашия държавен ковчежник — или както сте решили да го наречете там. Новия шеф на банката. Между другото, кой е той? Не би ли трябвало да излезе тук, на трибуната?
Уоруик удари с чукчето и каза:
— Още не сме стигнали толкова далеч, Ърни. Първо съветът на градската управа трябва да формира финансов комитет, който да продължи да се занимава с тази работа.
— Какво пък, продължавайте, аз млъквам.
— Какво имаш предвид?
— Точно това, което казах: аз съм вън от играта. На никого не му е приятно съседите му да не го понасят. Тукашните хора не харесват онова, което правя, в противен случай никога не би се състояло подобно събрание. Така че аз съм дотук. Банката е затворена и утре няма да бъде отваряна. Нито пък когато и да било, или поне не с мен за неин президент. Затова ви попитах кой ще ви е ковчежникът? Както и всички останали и аз се интересувам какво ще става занапред с парите и каква ще е стойността им.
Настана гробна тишина. Но скоро на председателя му се наложи здравата да развърти чукчето, пък и сержантът не стоя без работа — залата избухна в крясъци: „Какво ще стане с кредита ми за семена?“, „Ти ми дължиш пари!“, „Продадох на Ханк Бродски муле срещу разписка, какво ще получа сега?“, „Не можеш да постъпваш така с нас!“
Гибънс седеше спокойно и гледаше никой да не забележи колко е напрегнат в действителност. Накрая Уоруик успя да принуди всички да мирясат. А после рече, бършейки потта от челото си: