Нови римски разкази [bg]

Най-добре тази нейна страст към командването личеше в отношенията със сина и и с приятеля и. Синът и Джанмария беше слабичък младеж с бяло, посърнало, изкривено лице и сини очи, мътни и замаяни. Неврастеник първо качество, яростен пушач, як пияч, на моменти по-гальовен от котка, друг път по-свиреп от тигър, големият му проблем беше да измъква пари от майка си. Но нека ви обърна внимание: тя беше скъперница, а сцените бяха на дневен ред.

Той крещеше, хулеше, проклинаше, крачейки нагоре-надолу из гостната; тя седеше неподвижна в креслото, ведра, усмихната, непреклонна, все едно той не е неин син, а тя - негова майка; приличаха на двама актьори в дует на авансцената; едно време тя е изпълняла всяка вечер тези дуети. Накрая той казваше:

- Отивам си, махам се от къщи, отивам да работя - като на думата „работя“ придаваше заплашителен смисъл.

Тя питаше:

- Къде отиваш? Какво ще правиш? Та ти не умееш да правиш нищо, бедно мое момче.

Тогава той отвръщаше:

- Вината е твоя, защото не ме накара да уча.

А тя:

- Нямаш нужда от това, ти си син на майка, която не те лишава от нищо.

- Нищо? Ха-ха-ха-ха.

Наблюдавах я тъй спокойна и бодра, с всичките и къдрици и бенки на подходящото място, и ми минаваше мисълта, че тя отказва пари на сина си заради удоволствието да предизвиква тези сцени, а после да им се радва като на серенади. И накрая постигаше целта си: Джанмария, изтощен, падаше на колене пред нея, прегръщаше я, хълцайки от нерви, и в заключение не се добираше до нищо.

С приятеля си следваше друга система, защото той беше друг характер. Въпросният приятел, един побойник от Трастевере, се казваше Марчело. Мургав и къдрокос, добре сложен, с кръгла глава, съвършено лице, малки уши, бил е модел; обикаляйки студията, и се беше залепил като от занаята; за да скрие от себе си и от другите, че живее от хитрост. Минаваше за художник. Не знам госпожа Олимпия къде го беше намерила, но един хубав ден го настани в стаята на терасата, навес, приспособен за ателие, и започна да разказва наляво и надясно, че си прави портрет при художника Силенци. Жалко обаче, че художникът Силенци и правеше портрета най-вече нощем, когато нямаше светлина.