Нови римски разкази [bg]

Бях вече възрастен прислужник и си търсех спокойно място. Намерих го - поне така реших -в дома на госпожа Олимпия, вдовица на средна възраст, която живееше сама с големия си син. А би трябвало да помня, че външността лъже: в случая с госпожа Олимпия външността мамеше и още как. На пръв поглед изглеждаше точно господарка като за мен: едра, красива, цялата гърди и бедра, главицата и обсипана с руси къдрици, пълничко лице, украсено от две-три въгленово черни бенки, лъскави усмихнати очи, подобни на две кадифени звезди, ленива в жестовете, умерена в думите, изглеждаше въплъщение на спокойствието. Ала под тази обвивка се оказа пръв тиранин. Накратко: стоманена ръка, скрита в кадифена ръкавица. Била е оперна певица, доста известна. Наистина домът и - мезонет на последния етаж на сграда по Виа Фламиния -представляваше истински музей на нейни снимки в различни костюми; през първите дни, когато още не знаех коя е, ги приемах за спомени от стари карнавали.

Оттеглила се от операта, госпожа Олимпия продължаваше да се държи в дома си като примадона, така да се каже. Преди всичко тя имаше на разположение цяла гвардия от адвокати, администратори, съдебни изпълнители, борсови посредници и делови мъже, с които поддържаше взаимоотношения, защото притежаваше по малко от всичко: от къщи до ценни книжа, от магазини до чифлици. Обичаше да се затваря с тези делови мъже в студиото си и да ги държи на дълги разговори, навярно истински изтощителни, защото те влизаха там по-пъргави от петли, а излизаха по-омекнали от скопци. Н, тук държа да отбележа: управлението всъщност се явяваше извинение. На нея и харесваше да командва, а да командва за нея означаваше да измъчва, тоест да хване един мъж и с търпение и коварство да го докара до отчаяние, да го накара да каже онова, което не е искал, да му докаже, че не е бил прав и тогава да започне отначало; и така до безкрай, докато се увери, че може да прави с него каквото си пожелае.