Политичестки ред и политически упадък [bg]

Тази последна вълна на европейски завоевания е обоснована от нови расови теории. Когато испанците колонизират Новия свят, те обсъждат дали коренните жители имат души. Католическата църква стига до заключението, че имат такива, и се опитва, без да успее, да предотврати вандалщините на заселниците. През XIX в. ситуацията е различна. Надпреварата за Африка настъпва след публикуването на „Произход на видовете“ на Чарлс Дарвин и възхода на доктрината на „научния расизъм“, според която расовата йерархия е резултат от вроденото биологично превъзходство на белите европейци над всички останали. Тези възгледи възникват въпреки разпространението на демокрацията и представителното управление в Европа и Северна Америка и легитимират употребата на насилие срещу цветнокожи хора. В резултат на това заселниците получават широки политически права, от които африканците са напълно лишени, което поражда остро противопоставяне между гражданите и поданиците.

Надпреварата за Африка се разраства с изключителна бързина. Няколко специфични характеристики на Африка допринасят за това. Най – важната от тях е обстоятелството, че за разлика от източноазиатските коренните африкански общества не притежават силни държавни институции. До началото на колонизацията общества на държавно ниво съществуват само на около половината от континента, а останалата територия е населена от племенни ацефални общества, които се основат на родствените връзки.

Джефри Хърбст прави задълбочен анализ защо съществуват толкова малко силни общества на държавно ниво независимо от факта, че човешкият вид произхожда от Африка и населява региона от близо петдесет хиляди години (вж. том I, Глава 3 – 5). На първо място, гъстотата на населенията е ниска. Макар съвременна Африка да има едно от най – високите нива на раждаемост в света, в края на XIX в. континентът е един от най – слабо населените. Едва през 1975 г. гъстотата на населението в Африка достига европейското от 1500 г. Докато през 1900 г. Япония има гъстота на населението 118,2 души на кв.км, а Китай 45,6, в Субсахарска Африка тя е само 4,18. В първи том отбелязвам, че технологични нововъведения като по – високата земеделска производителност позволяват увеличаване на населенията, но според Естер Босеруп и други икономисти обратното също е вярно, тъй като по – голямото население поражда необходимостта от технологични промени поради повишеното търсене и възможностите за по – голяма специализация. Така или иначе, технологичната изостаналост на предколониална Африка е поразяваща: плугът не се използва в земеделието, което разчита на дъждовете вместо на напоителни системи, и липсват усъвършенствани металообработващи технологии. Това има огромни политически последствия: за разлика от японците, които имат многовековна металообработваща традиция и могат да произвеждат собствени оръжия, малко след като влизат в контакт с европейците, африканците са зависими от вноса на огнестрелно оръжие чак до XIX в.