![Тайната на Диор [calibre 5.34.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/8/tajnata-na-dior-calibre-5-34-0-download.jpg)
Тайната на Диор [calibre 5.34.0]
- Автор: Лестер Наташа
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Тайната на Диор [calibre 5.34.0]». Краткое содержание книги:
Десетилетия по-късно модният историк Кат Журдан ще открие във вилата на баба си, на брега на Корнуол, огромна колекция почти недокосвани оригинални рокли на Диор. Известен писател ще й помогне да разнищи невероятната история за това как те са се озовали там. Това е история за любов като от приказките и за брутална война.
Все пак пътуването до позициите на Съюзниците бе опасно – германците бяха окупирали по-голямата част от страната. Но той успя да стигне до Нормандия, след това до Англия.
Веднага щом пристигна, изпрати информация за Либърти – че бе заловена, че трябваше да я търсят и да я намерят.
Казаха му, че Скай и Марго също бяха изчезнали. Че О’Фарел бе загинал. Че той бе единственият оцелял.
Озова се на някакъв стол, на който не можа да си спомни как бе седнал, дробовете му не функционираха правилно, лицето му бе мокро от сълзи. Спомни си какво си бе помислил в зимника на къщата на Бофор, за уязвимостта на Скай, и сърцето му бясно подскочи в гърдите.
Вера Аткинс, която отговаряше за жените агенти в УСО, и маршалът от въздушните сили Уайлд стояха в стаята заедно с него, а той успяваше само да повтаря, отново и отново:
— Не знаете ли къде е Скай?
Вера и Уайлд само поклащаха глави.
За пръв път, откакто чу новините, му се прииска да умре. Но след това пожела повече от всичко да живее. Да приключи с войната. Да я намери.
— Вземи си отпуск – каза му Уайлд.
— Върви по дяволите! – опълчи се Никълъс. – Прати ме във Франция. Веднага.
Уайлд се съгласи и каза само:
— Намери я.
Неговите очи също бяха влажни.
Така че Никълъс получи назначение във Франция като командир на бойна ескадрила. Всеки ден сваляше германски самолети. А всяка минута, когато не пилотираше, разговаряше с хората, с които се бе запознал в мрежата на Съпротивата, откакто постъпи в ескадрон 161, и се опитваше да открие какво се бе случило с жената, която обичаше. Както и с Марго. И с Либърти.
Някои говореха за конски вагони, пълни с хора, които потъвали в Германия. След като чу това, през нощта му стана толкова зле, че дори не можа да заплаче.
С всеки изминал ден ставаше все по-трескав. Сънят бе нещо, за което едва си спомняше. Проследяваше улики, мълви и слухове и поддържаше връзка с Вера и Уайлд всяка седмица, но изпитваше само крайно изтощение и невъзможност да повярва, че това се бе случило. Скай не бе загинала. Щеше да знае, ако бе станало така.
После, след почти една година, войната свърши. Но изчезналите не се появиха.
Върна се в Лондон, за да прегледа цялата информация, с която Вера разполагаше. Някой сигурно знаеше нещо.
Преди да отпътува, посети Адел. Тя не бе променила решението си. И той знаеше, че има право. Франция наистина бе прегазена. Не бе място, на което можеше да расте дете. Така че той взе детето, момиченце, със себе си. Казваше се Еме. Държа се за пръста му по време на целия полет до Англия, сякаш искаше да се увери, че той е там и я пази. В отговор той я погали по бузата.
В Лондон Вера му каза, че била чула слух за някакъв лагер само за жени. Скоро след това първите затворнички от Равенсбрюк пристигнаха в Париж. Никълъс отлетя за там и се опита да говори с някои от жените. Повърна съдържанието на стомаха си, когато ги видя – не можеше да понесе мисълта, че Скай би могла да бъде едно от тези неприлични на хора същества. Но никоя не бе чувала за жена на име Скай Пенроуз. Дори не искаха да говорят с него. Може би вече изобщо не можеха да говорят.
Накрая Вера започна да кръстосва Европа в търсене на изчезналите жени. За тринайсет от трийсет и деветте, изпратени от УСО във Франция, бе потвърдено, че са мъртви. Почти половината от тях. Що се отнася до Скай и Либърти, и Марго, Вера му каза, че всички те били изчезнали и се предполагало, че са мъртви.
Никълъс не се върна в Ню Йорк. Скай никога нямаше да може да го открие там. Остана в Лондон, докато я чакаше.
След една година Уайлд му каза, че иска да организира панихида за Скай и Либърти, но Никълъс отказа.
Нямаше нужда от панихида – невъзможно му бе да прави друго, освен да си припомня за Скай Пенроуз. Тя бе морето и небето – всъщност цялата вселена.
ЧАСТ ЧЕТИРИНАЙСЕТА
КАТ
Трийсет и шеста глава
Корнуол, 2012
Беше станало четири часът сутринта, когато Кат приключи с четенето. Пусна книгата, страните й бяха мокри. Беше плакала през цялото време – за хора, които дори не познаваше, за хора, които може би познаваше, тъй като една от тях бе нейната баба.
Сега вече разбираше какво бе имал предвид Елиът, когато й бе казал, че Никълъс не му е истински дядо. Елиът бе внук на французойка на име Адел и на безименен германец. А майката на Елиът бе детето, което Никълъс бе довел от Франция: Еме.