Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

— Едно ще ти кажа, Томас. Аз му дадох вече да разбере как се е държал и не само му „дадох да разбере“ — прекъсна го тя, като се изправи и сложи едната ръка върху гърдите си. — Съобразно моето чувство за такт смятам всякакви по-нататъшни разправии с тоя човек за съвършено неуместни!

Като издума това, тя отново се отпусна назад и се загледа строго и неподвижно в тавана.

Той се наведе сякаш под тежестта на думите й и в същото време погледна усмихнато коленете си.

— Добре, тогава няма да му напиша някое грубо писмо, да бъде така, както заповядваш ти! В края на краищата това си е твоя работа и напълно достатъчно е ти сама да му натриеш носа, то е твой дълг като негова жена. Пък и ако обмислим внимателно, ще видим, че не можем да му отречем смекчаващи вината обстоятелства. Негов приятел празнувал имен ден, той се прибира у дома в празнично настроение, в малко прекалено добро разположение на духа, и се провинява в някакво дребно отклонение, в дребно, непристойно кръшване.

— Томас — каза тя, — не те разбирам. Не разбирам тона, с който говориш. Ти... човек с твоите принципи... ти обаче не си го видял. Как я беше сграбчил в пиянството си, как изглеждаше той самият...

— Мога да си представя: доста комично. Но тъкмо там е бедата, Тони, че ти не гледаш на тая работа откъм комичната й страна, за това естествено е виновен стомахът ти. Ти залавяш мъжа си в някаква слабост, виждаш го малко смешен... Но това не би трябвало да те възмущава тъй страшно, а по-скоро да ти се стори донякъде забавно и той да ти стане човешки по-близък... Едно ще ти кажа: естествено ти не би могла току-тъй да одобриш с усмивка и мълчание неговото поведение. Опазил бог! Ти заминаваш: това е демонстрация, може би малко припряна, това е може би прекалено строго наказание... не бих желал да го видя как унил седи в този момент в стаята си, но наказанието все пак е справедливо. Бих те помолил само да обозреш нещата с по-малко негодувание и повече от политична гледна точка... говорим си между четири очи. Аз съм длъжен да ти загатна само, че все пак в брака не е никак безразлично на чия страна се намира моралният превес. Разбери ме, Тони! Твоят мъж се е изложил, в това няма съмнение. Той се е компрометирал, станал е малко смешен... тъкмо затова, защото на постъпката му трябва да се погледне безгрижно, не дотам сериозно... Накъсо казано: неговото достойнство не е вече неприкосновено, сега ти решително разполагаш с известно превъзходство; и ако допуснем, че съумееш да го използуваш както трябва, то ти ще осигуриш щастието си. И когато ти след... да речем, две седмици... да, моля, толкова време най-малко трябва да те задържа у нас!... след две седмици се завърнеш в Мюнхен, ще видиш...