За духа на законите

Нещо повече: смятало се е преди похода на Александър, че южната част на Индия е необитаема; това се вижда от преданието, че Семирамида се е завърнала оттам само с двадесет души, а Кир — със седем.

Александър е влязъл в Индия от север. Неговото намерение е било да се придвижи по-нататък на изток; но когато разбрал, че южната част на страната е изпълнена с големи народи, градове и реки, опитал се да я покори и я покорил.

След това у него възникнала идеята да съедини Индия със Запада чрез морска търговия, както е бил свързал вече тия страни чрез колонии, основани от него на суша.

Той построил флота на Хидасп, слязъл надолу по тази река, навлязъл в Инд и доплувал до нейното устие. Оставил войските си и флотата в Патал, сам с няколко кораба отишъл да разучи морето и набелязал местата, където искал да се построят пристанища, кейове, арсенали. Като се върнал в Патал, той се отделил от флотата си и поел по суша, за да й оказва помощ оттам и да получава помощ от нея. Флотата се движела покрай брега от устието на Инд през владенията на оритите, ихтиофагите, Карамания и Персия. Той заповядвал да се копаят кладенци, да се строят градове; на ихтиофагите забранили да се хранят само с риба; той е искал бреговете на това море да бъдат обитавани от цивилизовани народи. Неарх и Онесикрит са водели дневник на това плаване, което продължило десет месеца. Като стигнали в Суза, те заварили там Александър, който давал празненства на войската си.

Този завоевател основал Александрия, за да се осигури с Египет. Градът е представлявал за него ключ за отваряне на вратите на тази страна точно на онова място, където предшествуващите го царе са имали ключ за отварянето им. Но той тогава не е мислел за търговия, идеята за която е можела да се роди само след откриването на Индийско море.

Както изглежда, даже след това откритие у него не е имало никакви нови планове относно Александрия. Той изобщо е имал идеята да установи търговия между Индия и западните части на своята империя; но за да води тази търговия чрез Египет, на него все още са му липсвали твърде много сведения. Той е видял Инд, видял е Нил; но не е знаел нищо за намиращите се между тях арабски морета. Обаче щом се върнал от Индия, веднага заповядал да се построят нови флоти и предприел плаване по Евлей, Тигър, Ефрат и морето; премахнал праговете по тия реки, направени от персите, и открил, че Персийският залив представлява част от океана. И тъй като бил вече изследвал това море, както преди индийското, построил във Вавилон арсенали и пристанище за хиляда кораба, изпратил във Финикия и Сирия 500 таланта за довеждане на моряци оттам, които искал да остави в колониите, основани от него по тия брегове; и тъй като най-сетне той е извършил големи строежи по Ефрат и другите асирийски реки, не може да има никакво съмнение, че е възнамерявал да води търговия с Индия чрез Вавилон и Персийския залив.

Някои автори, основавайки се на това, че Александър е искал да покори Арабия, твърдят, че той е имал намерение да премести там столицата на своята империя; но нима е можел да избере за тази цел място, което сам не е познавал? В същност Арабия е била най-неподходящата за това страна в света; тя би го отделила от неговата империя. Халифите, които са покорявали отдалечени страни, най-напред са напускали Арабия, за да се установят другаде.