За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Империята на персите се е простирала до Инд. Дълго преди Александър Дарий е изпратил плаватели, които са се спуснали по тази река и достигнали Червено море. Как гърците първи са установили търговски отношения с Индия от юг? Защо персите не са го направили преди това? За какво са послужили на персите моретата, които са били съвсем близо до тях, моретата, миещи бреговете на тяхната империя? Наистина Александър е покорил Индия; но нима е необходимо да покориш една страна, за да водиш търговия с нея? Нека да разгледаме тези въпроси!
Ариана, която се е простирала от Персийския залив до Инд и от Арабско море до планината Паропамиз, се е намирала в известна зависимост от персите; но в своята южна част тя е била безплодна, изгорена от слънцето, необработена и варварска. Преданието говори, че в нейните пустини са погинали войските на Семирамида и Кир; и самият Александър, след когото се движела флотата, не избягнал там загубата на голяма част от своята войска. Персите са оставили целия бряг под властта на ихтиофаги, орити и други варварски племена. Впрочем персите не са били мореплаватели и тяхната религия не им е позволявала даже и да мислят за морска търговия. Опитът за плаване по Инд и Индийско море, за който Дарий наредил, е бил по-скоро приумица на господар, желаещ да покаже своето могъщество, отколкото добре обмислено намерение на монарх, умеещ да се ползува от това могъщество. Той не е допринесъл нищо нито за търговията, нито за мореплаването; и ако е довел до придобиване на някакви нови познания, то тия познания скоро са били загубени.
Нещо повече: смятало се е преди похода на Александър, че южната част на Индия е необитаема; това се вижда от преданието, че Семирамида се е завърнала оттам само с двадесет души, а Кир — със седем.
Александър е влязъл в Индия от север. Неговото намерение е било да се придвижи по-нататък на изток; но когато разбрал, че южната част на страната е изпълнена с големи народи, градове и реки, опитал се да я покори и я покорил.
След това у него възникнала идеята да съедини Индия със Запада чрез морска търговия, както е бил свързал вече тия страни чрез колонии, основани от него на суша.
Той построил флота на Хидасп, слязъл надолу по тази река, навлязъл в Инд и доплувал до нейното устие. Оставил войските си и флотата в Патал, сам с няколко кораба отишъл да разучи морето и набелязал местата, където искал да се построят пристанища, кейове, арсенали. Като се върнал в Патал, той се отделил от флотата си и поел по суша, за да й оказва помощ оттам и да получава помощ от нея. Флотата се движела покрай брега от устието на Инд през владенията на оритите, ихтиофагите, Карамания и Персия. Той заповядвал да се копаят кладенци, да се строят градове; на ихтиофагите забранили да се хранят само с риба; той е искал бреговете на това море да бъдат обитавани от цивилизовани народи. Неарх и Онесикрит са водели дневник на това плаване, което продължило десет месеца. Като стигнали в Суза, те заварили там Александър, който давал празненства на войската си.
Този завоевател основал Александрия, за да се осигури с Египет. Градът е представлявал за него ключ за отваряне на вратите на тази страна точно на онова място, където предшествуващите го царе са имали ключ за отварянето им. Но той тогава не е мислел за търговия, идеята за която е можела да се роди само след откриването на Индийско море.
Както изглежда, даже след това откритие у него не е имало никакви нови планове относно Александрия. Той изобщо е имал идеята да установи търговия между Индия и западните части на своята империя; но за да води тази търговия чрез Египет, на него все още са му липсвали твърде много сведения. Той е видял Инд, видял е Нил; но не е знаел нищо за намиращите се между тях арабски морета. Обаче щом се върнал от Индия, веднага заповядал да се построят нови флоти и предприел плаване по Евлей, Тигър, Ефрат и морето; премахнал праговете по тия реки, направени от персите, и открил, че Персийският залив представлява част от океана. И тъй като бил вече изследвал това море, както преди индийското, построил във Вавилон арсенали и пристанище за хиляда кораба, изпратил във Финикия и Сирия 500 таланта за довеждане на моряци оттам, които искал да остави в колониите, основани от него по тия брегове; и тъй като най-сетне той е извършил големи строежи по Ефрат и другите асирийски реки, не може да има никакво съмнение, че е възнамерявал да води търговия с Индия чрез Вавилон и Персийския залив.
Някои автори, основавайки се на това, че Александър е искал да покори Арабия, твърдят, че той е имал намерение да премести там столицата на своята империя; но нима е можел да избере за тази цел място, което сам не е познавал? В същност Арабия е била най-неподходящата за това страна в света; тя би го отделила от неговата империя. Халифите, които са покорявали отдалечени страни, най-напред са напускали Арабия, за да се установят другаде.