Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Обаче имаше нещо, което бе в чудовищно противоречие с тази хармония. Нещо отвратително, незнаен тумор, противна, пълзяща чума, която се процеждаше в нея като кръв в парцал, бързо, бързо, нашествие и насилие в най-ужасяващия му вид…
Тогава го видя с окото на съзнанието си, как се гърчи и прокрадва край златистите нишки в посока към сърцето й, пипала от светлина, които проникваха в нейната територия, във всяка фибра от тялото й, в браздите на мускулите й. Всичко в нея искаше да се отърве от него, да изхвърли ужасното присъствие от нея. Нейната кана припламна в отговор, насочвайки се към нашественика, за да го изпепели с пречистващия си огън…
Не!
Това беше Кайлин. Тя искаше нейната кана да спре, да приеме натрапника, независимо от това, че всяко от сетивата й крещеше срещу него; и по някакъв начин Кайку отвърна на повика й, спирайки се за миг. Огънят в нея пак не бе напълно овладян, ала сега беше по-различно от преди. Този път нейната кана си остана вътре в тялото й, без да напуска границите на територията й. Така можеше да укроти пламъка.
Девойката се застави да се отпусне, умишлено осакатявайки се умствено, и започна да си повтаря една мантра отново и отново. Яростната атака вътре в нея продължаваше, прокрадвайки се в сърцевината й като парализиращото ухапване на паяк. Момичето почувства как паниката се надига вътре в нея. Какво знаеше всъщност за Кайлин ту Моритат? В момента се отваряше пред тази жена по начин, по-интимен дори и от правенето на любов, предоставяйки й свободата да прави каквото си поиска с нея, да обърне дробовете й отвътре навън, да пръсне сърцето й или да пренареди мислите й така, че девойката да се превърне в безропотна робиня на високата жена. Как можеше изобщо да се довери толкова много на някого — и най-вече на тази загадъчна Различна, която й беше къде-къде по-непозната от Тейн или Асара например?
Кайку се опита да потисне тези мисли, съсредоточавайки се върху мантрата си. Вече беше твърде късно, си каза. Твърде късно. Ала въпреки това желанието й да освободи пламъка нарастваше и тя копнееше с цялата си душа да прогони нашественика и отново да бъде цяла и неопетнена. Присъствието на Кайлин бе отвратително, точно както и самата жена я бе предупредила. „Съзнанието ти ще ме възприеме като зараза“, беше й казала тя, и бе точно така; имаше нужда от цялата си сила на волята, за да стои мирна, докато отвратителното присъствие я поглъщаше.
Обаче чуждите нишки бяха бързи и вече се плъзгаха в сърцето й, откъдето биваха изпомпвани по цялото й тяло, а заедно с тях възникваше и особеното, облекчаващо усещане, като от лед върху изгорена кожа. Нейната кана потрепна като изплашено птиче и Кайку разбра, че най-лошото е свършило. Спокойствието я обля с нежните си вълни, потапяйки я в прохладните си дълбини, дарявайки с неземен покой всяка фибра от тялото й. Онова, което я бе погълнало, вече не й изглеждаше като зараза, а по-скоро като благословия, и тя усети едва доловимо как нейде далеч Кайлин започва своето дело…
Лоното се намираше в постоянна бойна готовност — щит срещу всевъзможните опасности, които дебнеха из разлома Ксарана. Макар че тук нямаше армия в класическия смисъл на думата, бе подбрано ядро от хора с военен опит измежду обитателите — както от Либера Драмак, така и от наскоро вербуваните за каузата. Разбойнически водачи и бивши военни стратези, служили при някого от благородниците, седяха един до друг във военните съвети, които бяха организационната движеща сила зад отбраната на Лоното. И независимо от малкия брой професионални войници, изобщо не липсваха доброволци, копнеещи да бранят новородената свобода, която това място им предлагаше. От всеки жител на долината се очакваше да се брани мъжки и който не можеше да стреля с пушка, да върти меч или да помага при катапултите, беше излишен товар. Ученията не бяха нещо обичайно, защото по-голямата част от хората не бяха воини по природа, а и теренът на Разлома бе по-подходящ за партизанска война; обаче едва ли имаше мнозина, които да не могат или да не искат да се сражават, когато времето настъпеше. А никой от жителите на Лоното не се съмняваше, че то определено щеше да настъпи, било то рано или късно.
Дори и след като нощта се спусна над света, работата продължи под светлината на хартиените фенери и откритите огньове. Топовете се изкарваха навън и се излъскваха до блясък, големи катапулти бяха кацнали по ридовете и силуетите им се открояваха на фона на нощното небе, натоварени с амуниции и мини каруци се клатушкаха по пътечките, лъкатушещи между големите плата. Разузнавачи се отправяха незабелязани в нощта и се връщаха, скърцаха макари и скрипци, докато подемните съоръжения спускаха или издигаха смъртоносните си товари.