Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— След няколко дни напускам това място, доктор Лейтимър, и в близко бъдеще не смятам да се мяркам насам.
Коул заговори, без да крие чувствата си:
— Абсолютно безразлично ми е какво говорите и какви документи за помилване можете да представите, ако ще да са подписани от дядо господ! Само да ви спипам близо до къщата си или до жена си, ще имам грижата повече да не ми се пречкате на пътя!
— Това заплаха ли е, мосю?
— Съвсем не! Само трезво указание за характера на бъдещите ни отношения.
Жак Дюбоне смръщи чело.
— Мисля, че ви разбирам. Като имам предвид случилото се между нас тримата, не мога да ви упреквам. Исках само необезпокоявано да се занимавам с работата си. Единствено по тази причина си позволих да отнема от скъпоценното ви време.
Коул се усмихна, но очите му останаха студени и бдителни.
— Е, добре — каза той. — Желая ви успех във вашите начинания и ако е възможно, да напуснете този щат в най-скоро време.
— Ще си спомням за думите ви, докторе — отвърна Жак Дюбоне и отвори вратата. Коул се направи, че не вижда протегнатата му за сбогуване ръка.
Пътуването към къщи протече в мълчание. Чак когато Каролайн слезе, Алена не можа да се сдържи повече.
— Защо този Дюбоне трябваше точно сега да се появи тук? — проплака тя отчаяно. — Какво ще стане, ако започне да разправя навсякъде, че съм крадла, предателка и убийца? Той ще направи всичко възможно, за да ме тикне в затвора.
Коул бавно измъкна от джоба на палтото си връзка документи.
— Тези неща ще разпръснат всичките ти страхове — каза той с уверен глас и прелисти книжата. — Това са клетвени декларации от доктор Брукс, мисис Хоутърн, Саул, мен самия и други хора, които напълно те освобождават от всякаква отговорност. Току-що ги получих от моя адвокат. Моля те, прочети писмото и ще повярваш на думите ми.
Алена пое листа, изпълнена с любопитство, и започна трескаво да чете:
От резултатите на съдебните разследвания и въз основа на клетвени свидетелски показания от горепосочените лица се изясни, че Алена Макгарън не е виновна по нито едно от повдигнатите срещу нея обвинения. Обявените за нейното залавяне възнаграждения следва да се смятат за отменени с настоящото.
Подписал: Генерал Ричард Тейлър, военен губернатор на Луизиана.
Алена не беше в състояние да промълви нито дума. Сълзи на облекчение и благодарност се търкаляха по страните й, когато вдигна поглед към съпруга си.
— Както виждаш — каза Коул, — детето ни няма да се появи на бял свят в затвора. Като изключим веригите на нашия брак, ти си свободна жена в буквалния смисъл на думата.
Алена се облегна назад и се разсмя през радостни сълзи.
— Колкото до тези вериги, любими, бих искала да бъда прикована цял живот в тях! Към теб! — каза щастливо тя. После се отпусна върху гърдите на Коул и даде воля на сълзите си, предизвикани от преживените вълнения.
Коул държеше ръката й и се наслаждаваше на все още необичайната си роля на щастлив съпруг и бъдещ баща.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА
Според пресмятанията на Алена юни беше осмият месец от нейната бременност и все по-закръглящият се корем, изглежда, потвърждаваше тези изчисления. От доста време вече не можеше да носи хубавите си рокли и се задоволяваше с пригодените за състоянието й дрехи с висока талия.
Дните ставаха все по-топли, земята се покри с нежна зеленина. Ароматът на люляците и ябълковите дървета изпълваше въздуха с необичайна сладост.
Беше минала почти година, откакто Алена беше напуснала Юга и беше последвала Коул на Север.
През всичките тези месеци тя рядко получаваше писма от леля си Лийла в Ню Орлиънс и затова се зарадва много, когато един ден пристигна късо писъмце. В него старата дама питаше дали би била добре дошла в къщата на мистър и мисис Лейтимър, ако рече да им погостува.
Десетина дни след като Алена беше изпратила сърдечната им покана, една карета спря пред къщата. Младата жена тъкмо беше в салона. Тя чу как лакеят се отправи с отмерени крачки към вратата и веднага след това се разнесе познат женски глас:
— Това ли е къщата на доктор Лейтимър и съпругата му?
— Лельо Лийла! — извика радостно Алена и забърза, доколкото напредналата бременност й позволяваше към вратата. С радостни сълзи на очи двете жени се прегърнаха, но внезапно Алена усети и една друга ръка, която легна на рамото й. Обърна се и позна мисис Хоутърн.
— Тали Хоутърн! — извика тя задъхано. — Слава тебе, Боже! Дори насън не съм си мечтала, че ще дойдете да ме видите!
— Просто реших и дойдох — отговори Тали сухо, плъзгайки погледа на кафявите си очи по тялото на младата жена. — Имах известни съмнения, но както виждам, ти и Коул не сте си губили времето и сте преодолели някои различия във възгледите си.