Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Когато излизаха от магазина, Алена почти се сблъска с един нисък, добре облечен мъж. Тя тъкмо искаше да измърмори някакво извинение, когато изведнъж го позна. Прониза я неописуем ужас и за няколко мига не беше в състояние да се опомни от страх.
Въпреки че от лявата страна косата му беше по-дълга, за да крие ухото, нямаше никакво съмнение — пред Алена стоеше Жак Дюбоне!
В ръката му имаше бастун със сребърна дръжка. Когато той се съвзе от собствената си изненада и понечи да вдигне елегантната си шапка за поздрав, погледът на черните му очи установи напредналата й бременност. Изразът на лицето му мигновено се скова. Със злорада усмивка отвори уста да каже нещо, но Алена, бледа и трепереща, се обърна и с олюляване се върна в магазина. Там пръстите й се вкопчиха в ръба на една масичка, но после всичко около нея притъмня, а коленете й се подгънаха. Каролайн и продавачката едва успяха да я подхванат, преди да рухне на земята.
— Веднага ще извикам доктор Лейтимър — каза Каролайн на продавачката. — Стойте тук и внимавайте много за нея.
Жак Дюбоне се беше прислонил до вратата на близкия магазин и проследи с поглед хубавата руса жена, която изтича по улицата и влезе в малка кантора, за да изскочи веднага след това с един мъж, в когото Дюбоне моментално позна добрия доктор Лейтимър. Жак изкриви лице в презрителна гримаса. Значи майорът все пак се беше добрал до сладкия плод!
Коул нахлу в магазина като разярен бик. След кратък изпитателен поглед към лицето на Алена, той я вдигна на ръце.
— В задната стая има легло — каза загрижената продавачка. Коул кимна и я последва с жена си на ръце. Положи внимателно Алена на леглото, разхлаби панделките на корсета й и сложи студени кърпи на челото й.
Алена бавно изплува от припадъка си. С треперещи клепачи тя най-после отвори очи и се огледа замаяно. Когато Коул се наведе над нея, тя обви ръце около врата му и го притегли към себе си.
— По-добре ли се чувстваш? — попита той с нежна усмивка.
— Това беше Жак! — прошепна Алена ужасена. — Той е тук, в Сейнт Клауд, Коул! Видях го със собствените си очи!
Коул се отдръпна назад и погледна изненадан в уплашените й, пълни със сълзи сиви очи. После решително се обърна към продавачката:
— Извинете, мис, може ли жена ми да остане за малко тук? Трябва да кажа нещо на шерифа и веднага се връщам.
— Не ме оставяй, Коул! Помисли си какво може да ни стори! — молеше го Алена, вкопчена в ръкава му.
— Не се плаши, мила! — успокояваше я той. — Моля те, имай ми доверие!
Очите й потърсиха неговите и въпреки че още трепереше тя все пак не направи друг опит да го задържи.
Мартин Холваг беше в канцеларията си. Коул му обясни без заобикалки, че в града се намира човек, търсен от закона, и настоя шерифът да го последва.
Двамата мъже първо провериха книгите за гости в хотелите. За своя изненада в „Стърнс Хаус“ Коул откри писмо, адресирано до него. Беше подписано от Жак, който го канеше на „малък разговор“ в своята стая.
Коул с мрачна решителност почука на вратата. Тя веднага се отвори и той се намери лице в лице с Жак Дюбоне.
— А, добър ден, доктор Лейтимър — поздрави французинът на английски без почти никакъв акцент. — Както виждам, скъпоценната ви жена вече ви е уведомила за нашата малко непредвидена среща. Надявам се, че не съм й причинил прекалено безпокойство. Впрочем и без това имах намерение да ви посетя.
— Наистина ли? — запита подигравателно Коул, изпълнен със съмнения.
Блуждаещият поглед на Жак попадна на стоящия зад Коул шериф.
— Виж ти, човек на закона! Още по-добре! Моля, джентълмени, влезте! Това, което имам да ви кажа, няма да отнеме много време.
Той затвори вратата след двамата мъже и извади от сакото си кожен портфейл. Несръчно, служейки си с лявата ръка, облечена в ръкавица, измъкна няколко листа с вид на официални документи и ги подаде на шерифа. При движението дългата коса над лявото му ухо се отметна и Коул видя, че там зее дупка.
— Тези документи ще ви убедят, че аз вече не съм търсен от закона, господа — обяви Дюбоне високопарно. — Това е акт за помилване и за отмяна на наказателно постановление от губернатора на Луизиана и от тамошните федерални власти. — Жак направи кратка пауза, за да могат двамата мъже да се запознаят с предоставените им книжа.
— А това тук — продължи той, показвайки някакъв друг документ — ме сочи като представител на една парижка фирма, за която проучвам тукашния пазар. Уверявам ви, че съм в добри отношения с всички почтени бизнесмени в града и че тук се занимавам само със законни дела. Имате ли още някакви въпроси?
Коул не беше ни най-малко успокоен. Той с подозрение оглеждаше дребния мъж, който побърза угоднически да добави: