Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Времето преди големия ден течеше незабележимо. Алена и Коул вечеряха в трапезарията, когато тя внезапно остави вилицата и с изкривено от болка лице простена:
— Мисля, че моментът дойде, любими!
Коул скочи като ужилен и се втурна да извика мисис Хоутърн и леля Лийла.
— Тали — помоли той старата им приятелка, — моля ви, съберете прислугата и им кажете, че времето е дошло. Те знаят какво трябва да се прави.
С обичния си товар в ръце Коул изкачи стълбите и бутна с рамо вратата на спалнята. Той положи нежно Алена върху предварително оправеното легло. Лийла вече беше там. Със сигурна ръка тя се зае с необходимите приготовления.
— Къде са изгладените ленени кърпи, Коул? — попита тя.
— Там, в гардероба — отвърна Коул и се наведе отново към жена си, за да й свали обувките и чорапите.
Алена прехапа устни, когато една особено силна контракция преряза гърлото й. Храбро изчака болката да понамалее и протегна ръка, за да погали угриженото лице на съпруга си.
— Обичам те — каза тя и му се усмихна нежно.
Коул сграбчи ръката й и я притисна до устните си.
— Целият треперя, Алена. Досега съм помагал на десетки бебета да видят бял свят, но никога не съм се чувствал така развълнуван, както сега.
— И този път ще свършиш работата добре — успокои го Алена. Дълбока и страстна любов се четеше в очите й. — Заедно създадохме това дете и заедно ще му помогнем да се появи на този свят. Имам доверие в теб.
Окуражен и окрилен по този начин, Коул полагаше всичкото си умение и старание, за да улесни жена си при раждането на първото й дете. Всички негови чувства, цялото му сърце бяха отдадени на тази красива жена, която се мъчеше със стиснати зъби и след всяка по-силна болка му се усмихваше окуражително. Коул не разбра кога часовете се изнизаха и как утринното небе поруменя на хоризонта.
Накрая родилните болки станаха толкова силни, че Алена изпитваше желание да крещи неистово. Тя сграбчи с две ръце резбованите стълбове на леглото, напъна се и усети как главичката на детето излиза от нея. Дишайки тежко, тя изчакваше последния тласък и последната голяма болка, които щяха да изтръгнат от нея цялото тяло на рожбата й.
Коул притискаше леко корема й, а с другата ръка придържаше главичката на детето.
— Много добре, Алена! Напъни се още веднъж силно и вече сме успели.
Когато последната болка поутихна, изтощената, но ликуваща Алена чу едно тъничко пискливо гласче. Първият плач на нейното дете!
— Момиченце! — извика леля Лийла с възторг.
— Колко е красива! — обади се възхитена мисис Хоутърн.
Коул вдигна дъщеричката си на дланите си и я положи върху корема на майка й. После я погледна въпросително:
— Глинис Лин Лейтимър?
Алена вдигна ръка и докосна внимателно своето дете. В очите й блеснаха сълзи.
— Искаш да я кръстиш на майка ми?
Коул кимна.
— Мисля, че така е правилно.
— Глинис Лин Лейтимър — повтори Алена тихичко. — Колко хубаво звучи!
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА
В първите дни след раждането на Глинис Лин щастливият баща не искаше да мръдне от люлката й. Просто не можеше да се насити на тази необичайна гледка. През дългите години на лекарската си практика беше виждал много красиви деца, но толкова прекрасно бебе никога не беше срещал. Може би беше малко пристрастен в оценката си, но все пак смяташе, че е прав.
Коул се обърна, когато Алена се раздвижи в леглото до люлката. Когато тя отвори големите си сиви очи, той й се усмихна нежно.
— Има твоето носле и твоята уста — гордо установи Коул.
Усмивката, с която Алена му отговори, беше ласкава и разнежена.
— Това още не се знае. Твърде рано е.
Коул се изправи и седна на леглото й.
— Знам, защото това е най-горещото ми желание.
— Винаги ли получаваш това, което искаш.
— Имам теб — отговори Коул с твърд глас. — И това е всичко, което бих могъл да си пожелая.
Една седмица след раждането на детето Лийла Крейгхъг и мисис Хоутърн си заминаха. По време на тяхното посещение и в суматохата около раждането на детето голямата къща беше загубила за Алена част от своята мрачност. Макар че августовският пек и горещите сухи ветрове превръщаха кацналата на високия бряг къща в истинска пещ. Дори Майлс, на когото като че ли нищо не можеше да му повлияе, започна да се поти. Самата Алена се справяше добре с горещината. Разхлаби корсета си, нави ръкавите на роклята и се зае ентусиазирано с ролята си на съпруга и майка.