Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
За разлика от голямата къща „колибата“ беше сенчеста и хладна под закрилата на старите брястове. Все по-често Алена прекарваше там горещите часове заедно с Глинис Лин и Минди. Пък и така беше по-близо до съпруга си. Цялата къща беше почистена основно под нейно наблюдение и беше така наредена и освежена, че старите мебели блестяха почти като по времето на стария мистър Лейтимър — бащата на Коул.
„Колибата“ беше строена солидно. Подовете бяха от дебели дъбови дъски, само в кухнята бяха наредени полирани каменни плочи. И докато прозорците на голямата къща тракаха и при най-слабия полъх на вятъра, тук всичко беше уплътнено и вдъхваше сигурност и спокойствие. Температурата вътре в „колибата“ почти не се влияеше от времето навън, независимо дали вилнееше буря, дали дърво и камък се пукаха от студ, или пък цареше адска жега. Къщата беше строена така, че да служи на няколко поколения и Алена много скоро обикна спокойствието и сигурността, които тя излъчваше. Наредбата, съчетаваща вкус и дискретна елегантност, вдъхваше много повече уют, отколкото претрупания разкош на господарската къща.
Една вечер, докато се хранеха, Коул попита жена си дали не иска да се преместят за постоянно в „колибата“. Беше забелязал колко добре се чувства тя там. В продължение на няколко седмици беше пренесла почти всички дрешки на бебето, да не говорим за своя собствен гардероб. Изненадващото предложение на Коул накара Алена да си помисли, че той е истински ясновидец. Опита се да скрие радостната си възбуда, когато с благодарност се съгласи с предложението.
— Струва ми се, че това е добра идея, мили мой янки — каза тя просто. — Но имаш ли представа какво да правим с голямата къща?
— Мисля, че от нея би могло да стане една доста прилична болница. Във всеки случай ще бъде много по-добра от повечето болници, които съм виждал през живота си.
Икономката мисис Гарт, която тъкмо му наливаше малко бренди, изпусна шишето от изненада и течността се разля по белоснежната покривка. Тя бързо измърмори някакво извинение и побърза да попие петното с една кърпа. След това се обърна и излезе, без да каже нито дума. Коул погледна след нея със смръщени вежди, но скоро забрави за всичко друго, когато Алена седна на скута му и обсеби в миг цялото му внимание.
— О, Коул, мисля, че това е чудесна идея! — извика тя въодушевено и обви ръце около врата му. — Брегър би могъл да ти помогне за болницата. А пък аз, ако искаш, още утре ще кажа на прислугата да започне да пренася нашите вещи в „колибата“. До края на седмицата всичко ще е готово. После ще повикаме майстори да преустроят къщата и съвсем скоро бихме могли да приемаме първите си пациенти.
Но Коул като че ли беше загубил интерес към темата. Усещаше стегнатата, топла плът на жена си под тънката муселинена рокля, която Алена носеше в жегата. От раждането на дъщеря им той с нетърпение чакаше любовта отново да съедини телата им. Вече идеше септември, шест седмици бяха изминали и за Коул беше все по-трудно да спазва принудителното въздържание. Допирът с топлото и гъвкаво тяло на Алена накара горещата му кръв да кипне, а желанието му да се изостри докрай.
— Всъщност спомняш ли си откога не сме се любили, съкровище мое? — попита той ненадейно.
Внезапната смяна на темата изненада Алена и тя го погледна недоумяващо. Но после бързо го разбра и нежно се притисна до него. Ръцете й галеха мускулестите му гърди, докато устните й шепнеха в ухото му:
— Няма ли да е по-удобно да продължим разговора си в тишината на спалнята, миличък янки?
Вторият четвъртък на септември започна както обикновено с блестящо и ярко небе при изгрев слънце. Но още много преди пладне по небето започнаха да се плъзгат дълги воали от облаци. Коул вече беше отишъл в „колибата“. Алена реши да остави дъщеря си да поспи още малко. По-късно, когато се изкъпе и се облече, ще накърми детето и ще слезе долу при мъжа си. Пренасянето трябваше да стане до края на седмицата, а само няколко дни по-късно зидарите щяха да започнат преустройството на голямата къща. Алена стоеше пред огледалото в банята и четкаше косите си, когато усети присъствието на друг човек. За своя най-голяма изненада тя видя мисис Гарт, която стоеше в рамката на отворената врата и държеше в ръцете си малката Глинис Лин. Никога досега икономката не беше благоволявала да се докосне до бебето, затова Алена внезапно се притесни, като видя детето си в ръцете на тази жена.
— Трябва да ви покажа нещо, мадам — каза икономката с безизразен глас. — Ще ме последвате ли?
При тези думи тя рязко се обърна и излезе в коридора.