Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Добре дошли в Лейтимър Хаус — прозвуча в това време гласът на Коул през отворената врата на кабинета. С топло ръкостискане той поздрави двете възрастни дами и попита:
— Ангъс не е ли с вас?
— Не — отговори някак смутено Лийла и сведе очи. — Има прекалено много работа в магазина. — После пое дълбоко въздух и добави: — Впрочем сега сме по-добре, отколкото преди войната.
Алена се усмихваше щастливо, когато Коул въведе дамите вкъщи. А той наблюдаваше жена си отстрани и се усмихваше. Нейната радост беше наистина заразителна.
Но му се наложи да остави жените за известно време сами. Майлс влезе и му прошепна, че шерифът Холваг току-що е пристигнал и иска да говори с него по неотложна работа.
Веднага след ръкуването Холваг мина направо към въпроса.
— Още един параход се е изгубил по реката — съобщи той загрижено. — Този път „Кари Даунс“. Изчезнал е точно на същото място, както и предишният.
— Странно — размишляваше Коул на глас. — Да преодолеят праговете, а после да потънат на едно сравнително безопасно място!
— Миналата година също загубихме два парахода — осведоми го шерифът. — Не беше открита и най-малката следа от тях или от товара им.
— Ако са потънали, след известно време трюмовете им ще се пръснат и по-леките предмети ще изплуват на повърхността. Тогава ще имате всички доказателства, които са ви необходими. Да се надяваме, че ще се появи нещо и за чичото на Минди.
— Ако има нещо ново, веднага ще ви се обадя — увери го Мартин Холваг на сбогуване.
След вечеря двете възрастни дами, уморени от трудното пътуване, се оттеглиха в стаите за гости. Коул и Алена скоро ги последваха.
Коул тъкмо се канеше да съблече ризата си, когато дочу плахо почукване на вратата.
Изненадан, той отвори и се намери лице в лице с явно изнервената и объркана Лийла Крейгхъг.
— Извинете, че ви безпокоя по това време, но бих искала да поговоря за малко с вас двамата, ако е възможно — каза Лийла с несигурен глас.
— Разбира се — отговори Коул и отведе старата дама до едно удобно кресло пред камината, докато Алена бързо облече една домашна роба и поднесе на леля си чашка шери.
— О, Алена, каква хубава жена си станала! Само като си спомня за окъсаните ти дрехи в Ню Орлиънс! Косата ти също е станала дълга и хубава. Ти излезе като победителка от онази ужасна война, това поне е сигурно!
— Много си мила, лельо Лийла — отвърна Алена, облегната на гърдите на съпруга си. — Но всичко дължа на Коул. Той ме освободи от лъжливите обвинения и откупи обратно Брайър Хил! Там, където беше старата къща, някой ден смятаме да построим нова и да прекарваме в нея дългите зимни месеци.
Лийла явно беше трогната.
— Ако няма да ви затрудни, Тали и аз бихме искали да останем тук, докато детето ви се роди. Простете на бедната стара жена, но имам чувството, като че ли очаквам собственото си първо внуче — каза тя с насълзени очи. След малко добави, вече по-сдържано: — Коул, да знаеш колко много съжалявам за това, което моето семейство ти причини!
— Алена и аз се намерихме един друг. Това е единственото, което има някакво значение — каза Коул любезно. — Всичко останало е минало и забравено.
— Благодаря ти, Коул — каза Лийла, усмихвайки се тъжно. — Ако моята дъщеря не беше толкова егоистична и себелюбива, щеше да разбере какъв прекрасен съпруг има. — Ръцете й трепереха, когато продължи: — Има нещо, което от известно време много ме измъчва. Всъщност дойдох, за да говоря с вас по този въпрос. — Лийла отпи от чашата си и отново подзе: — Преди няколко седмици, докато Ангъс отсъстваше, бях решила основно да почистя и да подредя магазина. Тогава в една картонена кутия, където Ангъс държи документите си, открих това. — Лийла Крейгхъг порови в гънките на роклята си и извади малко, обвито в кафява хартия пакетче, което подаде на Коул.
Той разтвори хартията и видя купчинка зелени банкноти, които приличаха на току-що излезли от печатницата.
— Но тук са някъде между десет и петнадесет хиляди долара! — извика смаян Коул.
— Почти двадесет хиляди — поправи го старата дама. — При парите намерих и връзка писма от Роберта, в които тя молеше баща си да пази парите на сигурно място, но не в банка, докато се върне в Ню Орлиънс.
Лийла въздъхна измъчено.
— Поставих въпроса пред Ангъс, но той ми направи страшна сцена. Рече, че с тези пари смятал да отмъсти за смъртта на дъщеря си. Но аз взех парите и отидох при Тали. Не можех да понеса мисълта, че дъщеря ми е крала собствения си съпруг. Роберта не беше такава, каквато бих искала да бъде, но тя все пак беше мое дете и аз, като нейна майка, се чувствам отговорна за постъпките й.