Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— О, Коул — хълцаше тя, докато щастливи сълзи се стичаха по бузите й. После обгърна врата му с двете си ръце и силно го притисна към себе си. — Мислех, че Брайър Хил завинаги е загубен за мен. Колко съм ти благодарна, любими мой!
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТА
Мартенските ветрове донесоха предчувствие за пролетна топлина. Към края на месеца ледът, сковал реката, започна да се топи. Тук там вече се виждаше открита вода. През април имаше и няколко съвсем топли дни. Топящата се снежна покривка беше освободила голяма част от земята, а ледът по реката изчезна съвсем. Лебеди, диви патици и гъски долитаха и кацаха върху водата. С крясъци те търсеха старите си скривалища и места за гнездене.
Една нощ ярка светкавица и приглушен тътен на гръмотевица стреснаха Алена в съня й. Тя стана и се изправи до прозореца да види първата пролетна буря, връхлитаща с голяма сила върху стръмния бряг на реката. Мълниите озаряваха нощното небе с призрачна светлина, а дъждът шибаше шумно по прозорците на къщата. Алена се уплаши, когато една ярка светкавица раздра небето. Точно тогава Коул обви изотзад ръцете си около нея и се наведе да целуне мекото й обло рамо. Ръката му нежно я погали по вече заобления корем.
Алена се обърна и устните й потърсиха устата на мъжа й. Коул я взе на ръце и я отнесе обратно в леглото. Когато бурята най-сетне утихна, върху голямата къща на стръмния бряг се спусна сладко спокойствие. В една от стаите на тази къща двама влюбени почиваха в здрава прегръдка.
Дойде май и във въздуха започна да се усеща ароматът на бъдещото цветно великолепие. Тъй като не можаха да намерят друг градинар, Алена нареди на Питър да прекопае розовите лехи. Коул тъкмо преглеждаше един пациент, а те ставаха все по-многобройни, откакто преди месец се върна към лекарската си практика. Алена беше с Минди в салона, когато видя как Питър се втурна като фурия в къщата и изчезна в кабинета на Коул. Тя тръгна натам, любопитна да разбере какво се е случило, но двамата мъже едва не я прегазиха, изхвръквайки навън. Безкрайно изненадана, тя излезе на верандата и видя как Питър и Коул бясно копаят някакъв трап сред лехите с рози.
Алена вече се канеше да прибере с ръка полите си и да изтича навън, когато две малки ръчички внезапно се вкопчиха отзад в плата на роклята й. Обърна се и видя Минди, в чиито очи беше изписан паническият страх на подгонено животно.
— Какво има, Минди? — запита изумена Алена, но малката само разтърси глава и треперейки с цялото си тяло, скри личице в гънките на роклята й. Коул хвърли лопатата и тъкмо се канеше да коленичи до Питър на ръба на трапа, когато съзря Минди и Алена да гледат от терасата.
— Веднага заведи детето вътре в къщи! — извика той на жена си. Алена много искаше да разбере какво става, но се подчини на заповедта.
Малко след това Коул влезе в салона. Минди веднага скочи от канапето и изтича към него. Тя прегърна, с ръчички краката на Коул и се разрида неутешимо.
Коул вдигна детето на ръце и го притисна здраво към себе си.
— Ти знаеш какво намерихме в градината, нали, Минди? — попита той спокойно.
Момиченцето потвърди неговото предположение с кимване на глава.
— Какво всъщност става? — запита Алена, напълно объркана. — Какво сте намерили?
— Намерихме чичо й, закопан под розовите храсти. Изглежда, лежи там от деня на изчезването си.
Алена безсилно се отпусна на канапето, защото краката й се подкосиха. Настръхнала си спомни как през есента и тя беше започнала да копае сред розите.
— Изпратих Питър при шерифа — рече Коул. — Той положително ще иска да разпита Минди. Може би малката ще има нужда преди това да си почине.
Ръцете на момиченцето се вкопчиха още по-здраво във врата му, но Коул я потупа успокоително но гърба.
— Не се страхувай, никой няма да ти стори нищо лошо. Отсега нататък ние ще се грижим за тебе — мъчеше се той да успокои детето.
Когато малко след това Коул остана сам с Алена, той без заобикалки й каза, че очевидно чичото на Минди е бил убит.
— Черепът му е раздробен, като че ли някой го е ударил отзад и после го е бутнал в трапа.
— Мислиш ли, че той сам е изкопал този трап?
— Напълно е възможно, но защо? При саденето на розови храсти не са необходими чак толкова големи дупки. От друга страна, не мога да си представя, че човек съзнателно ще изкопае собствения си гроб.
— Може би е искал да закопае нещо?