Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Коул сви рамене.
— Ако Минди не проговори, ще се лутаме в тъмното. Освен чичо й в трапа няма нищо друго. Никакво златно съкровище.
„Съкровище“! Тази дума не излизаше вече от главата на Алена. Тя събуждаше в нея някакви смътни и далечни спомени. Не подхвърляше ли Роберта в дневника си за някакво съкровище? Не беше ли изразила намерението да напусне Лейтимър Хаус като богата жена? Всичко това Алена беше видяла черно на бяло в дневника на братовчедка си, но къде беше сега този дневник? Кой го беше прибрал? Може би убиецът на градинаря?
Малко след това пристигна помощник-шерифът Мартин Холваг и веднага започна работа. В дрехите на градинаря той намери кесия за тютюн, няколко монети и накрая три съвсем нови банкноти по десет долара, които връчи на Коул.
— Ще се погрижа този човек да бъде прилично погребан. Все пак беше чичо на Минди — каза Коул на шерифа. — За съжаление нищо повече не мога да направя. Той изчезна няколко седмици преди смъртта на Роберта и остави Минди самичка при нас.
— А останалите от прислугата, Коул? Откога работят при вас? — запита Холваг.
— Мисис Гарт и двете камериерки бяха назначени по мое нареждане от адвоката ми, преди да пристигна от Ню Орлиънс с Роберта. Останалите са тук от много години. Само този градинар назначих лично аз, тъй като предишният загина във войната.
— Би ли могла първата ви жена да е замесена в тази работа? — продължи да разпитва шерифът.
— Роберта изпитваше дълбоко отвращение към този човек и се отнасяше към него като към ненужна дрипа. Но и към останалата част от прислугата не беше по-мила, така че едва ли е имала някакво специално отношение.
— Добре, а мога ли сега да поговоря с Минди? Може би ще ни помогне да напреднем в този случай.
Коул кимна.
— Тя е при Алена в салона. Тази работа много я разстрои. А и досега не съм я чул да каже нито дума. Затова едва ли ще допринесе много за разгадаването на мистерията.
— Означава ли това, че е няма?
— Не, вероятно не. Просто нещо й пречи да говори, въпреки че сигурно може.
Стана така, както беше предвидил Коул. Минди не беше в състояние да произнесе нито дума, въпреки че полагаше отчаяни усилия да отговори на въпросите на шерифа. Изпълнена със съчувствие, Алена привлече пребледнялото от страх дете и погледна умолително Коул.
— Мисля, че ще е по-добре да я отведа в стаята й — прошепна тя.
За нейно облекчение шерифът кимна.
Когато двамата мъже останаха сами, Холваг смени темата.
— Исках да ви попитам, Коул, не сте ли видели да минава един боядисан в червено и бяло параход. Параход с колела средна големина на име „Тачър“.
Коул му поднесе чаша бренди и поклати глава.
— От една-две седмици не съм виждал никакъв параход да минава оттук.
Мартин Холваг изглеждаше загрижен.
— „Тачър“ трябваше да е минал покрай вас приблизително преди три дни. На борда си не е имал пътници, а само селскостопански инвентар и няколко сандъка с карабини „Уинчестър“, които струват доста пари. Миналия четвъртък е бил видян за последен пътна около десет мили оттук. След това като че ли се е разтворил във въздуха.
— Може да се е блъснал в някоя скала. С всички онези тежести на борда би потънал като камък.
Мартин Холваг изпразни на един дъх чашата си и стана.
— Е, добре — каза той замислен. — Това беше между другото. Сега ще си вървя и ще наредя да закарат градинаря до погребалното бюро.
Коул го придружи до вратата.
— Ако разкриете нещо по този случай, шерифе, ще ви моля да ме уведомите.
Когато Холваг си отиде, Коул замислено извади от джоба си трите банкноти, намерени в джоба на убития градинар. Огледа ги грижливо и забеляза, че никога не са били прегъвани. Като се взря по-внимателно, направи му впечатление, че номерата им са поредни. Чудно нещо, помисли си той. Как един човек, който получава заплата от шест долара седмично, може да има тридесет долара, които са получени изведнъж и очевидно са изплатени от някаква банка или нещо подобно?
Новината за мъртвия градинар в лехите с рози на доктор Лейтимър се разпространи като пожар из околността. Клюкарите в близкия град пускаха най-причудливи предположения за неговата смърт.
Когато няколко дни по-късно Алена и Каролайн Дарви отидоха до Сейнт Клауд да пазаруват, Алена усети скритото любопитство в очите на всички и скоро загуби интерес към покупките.
— Хайде да си ходим, Каролайн — каза тя уморено. — Днес е много горещо и не се чувствам добре.
Каролайн беше разочарована. Тя имаше други планове за обиколката по магазините, но инстинктивно почувства, че нещо беше разтревожило приятелката й.