Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Аз пък ще остана толкова време, колкото трябва, за да изясним всичко — настоя Брегър.
— По дяволите, човече! — нахвърли се невъздържано върху него Коул. — Нима искаш да изкарваш кирливите си ризи пред жена ми?
— Както добре знаеш, моето лошо име се дължи на доста клюки и измислици, Коул. — Брегър невъзмутимо се зае да пали отново лулата си, загаснала по време на разговора.
— Тук не става дума за името ти, а за елементарно благоприличие. Това, че си ме измамил като приятел и си имал някаква връзка с Роберта, бих могъл да ти простя донякъде. Но че си я изпратил при онази акушерка шарлатанка, когато е очаквала дете от тебе, е наистина непростимо.
Брегър се задави от дима и се закашля така, че от лулата му захвърчаха искри. На лицето му още беше изписано огромно изумление, когато най-после успя да проговори:
— Роберта… и аз?
— Да — потвърди Коул. — Тя се закле на смъртното си легло, че ти си бащата на детето.
— Проклета лъжа! — подскочи Брегър. — Тя наистина ми даваше неприкрити аванси, когато се виждахме, но кълна ти се, Коул, никога не съм имал никакви намерения спрямо нея и не съм го скривал. Много добре знаех, че тя иска само да те дразни и да ти причини болка. Два пъти дори я изгоних от кабинета си. Предполагам, че на това се дължи омразата й към мене.
— Коул — намеси се Алена. — Мисля, че Брегър казва истината. Знаеш колко лъжлива беше Роберта, така че не се учудвам, ако е излъгала и на смъртния си одър. Сигурно по този начин е искала да ти отмъсти, след като е намерила портрета ми в „колибата“.
Гневът на Коул беше утихнал.
— Прави сте, що се отнася до Роберта — каза той със спокоен глас. — Никога не е вършила нещо без задна мисъл. Трябва наистина да съм бил заслепен, за да не се сетя, че тя нямаше добро мнение нито за Брегър, нито за мен.
— Но ако нито един от вас не е бил баща на детето й, кой е бил тогава? — зачуди се на глас Алена.
— Само можем да гадаем, мила — отговори Коул. — Нямам никаква представа кой би могъл да бъде и сигурно никога няма да разберем истината.
— Това сега е без значение, след като знаеш, че не е Брегър. — Тя помилва ръката на мъжа си и го погледна с очакване: — Нямаше ли още нещо, което смяташе да му кажеш, любими?
Коул гледаше пред себе си. Стана му смешно. Колко лесно успяваше тази жена да го води в желаната от нея посока! Но фактът, че това му беше безразлично и че предпочиташе да мисли за допира на топлите й гърди до тялото му, показваше без съмнение, че гневът му към Брегър наистина се е стопил.
— Алена е на мнение, че съм задължен да ти благодаря, задето махна онова проклето парче граната — каза той на Брегър с престорена неохота.
Брегър вдигна рамене и махна с ръка.
— Е, пробвах дали наистина нищо не може да се направи за крака ти.
— Имаш сръчни ръце, Брегър Дарви — рече Коул честно и убедено. — Не чувствам вече почти никакви болки. Дори баща ми не би могъл да го направи по-добре.
Дарви грейна от гордост и задоволство. Той знаеше колко високо ценеше Коул баща си като хирург. Подобен комплимент положително не би направил всекиму.
— Тук, в околността, имаме нужда от още един лекар, Коул. Така че, ако искаш, можеш отново да се заемеш с практика — каза въодушевено Брегър.
После се започна оживен разговор за най-новите методи на лечение, за рани, инфекции, аномалии. Скоро двамата бяха погълнати до такава степен от професионални проблеми, че въобще не забелязаха кога Алена беше станала и излязла от стаята. В хладния коридор тя се спря и се усмихна на себе си. Беше постигнала нещо много важно — нейният мъж отново беше готов да се върне към любимата си професия.
Рано сутринта на Коледа в Лейтимър Хаус започна раздаването на подаръците. Още не беше съвсем разсъмнало, когато Коул се наведе над жена си и я събуди с нежна, преливаща с обич целувка.
— Честита Коледа! — прошепна в ухото й той.
Алена се протегна, изпълнена със сластна нега. Само дето не замърка като доволно котенце.
— Щастлив празник, Коул — прошепна сънливо тя.
— Имам изненада за теб, миличка. Я да видим дали ще се сетиш?
— Какво още да си пожелая, след като нося под сърцето си твоето дете? — прошепна Алена и пъхна носле в трапчинката на шията му. — Какво повече е нужно на една жена?
Коул бръкна под възглавницата и измъкна връзка документи. Алена учудено го погледна.
— Това е нотариален акт, удостоверяващ правото ти на собственост върху имението Брайър Хил — каза той с усмивка.
Внезапно младата жена се разбуди напълно. Развълнувана, тя коленичи в постелята и нетърпеливо дръпна панделката, с която бяха завързани документите. Най-после сивата картонена папка се отвори и тя, останала без дъх, успя да прочете, че Алена Лейтимър е единствената законна собственичка на „горепосочения имот“.