Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Алена състрадателно прегърна старата жена, която започна безутешно да плаче.
— Благодаря ти, малка моя — каза Лийла през сълзи. — Чувствам се вече по-добре. Не можеш да си представиш колко много ми тежеше всичко това. Но хайде да ви оставям да си лягате. Пък дано и аз за пръв път от много време насам да спя спокойно.
Алена изпрати леля си до вратата.
— Лека нощ, мило дете — каза Лийла и целуна племенницата си по бузата. — Ще се моля за теб, за да те споходи Божията благословия — теб и твоите близки!
Когато Алена се върна при леглото, намери Коул с намръщено чело, втренчен загрижено в парите. Той замислено потриваше брадичката си.
— Не е възможно Роберта да е взела толкова много от моите пари, без да забележа — блъскаше си той ума, прехвърляйки между пръстите си новите банкноти. Внезапно му хрумна нещо. Скочи от леглото и прекоси стаята с големи крачки. Изненадана, Алена го чу да влиза и да излиза от кабинета си. Веднага след това се върна обратно и сложи три също така нови банкноти на възглавницата до останалите пари.
— Трите банкноти бяха намерени в джоба на убития градинар — поясни той, докато подреждаше парите в последователност, която първоначално беше неразбираема за Алена.
— Погледни тук! — каза той най-после. — Всички банкноти са с поредни номера и са от една и съща серия.
— И какво означава това, Коул?
— Означава, че Роберта и градинарят са били заедно в играта с многото пари!
— Но откъде са ги взели?
— За това можем само да гадаем. — Но когато започна да събира банкнотите, Коул внезапно спря и се втренчи в тавана.
— Може би по време на войната градинарят е бил в някоя от онези банди, които обираха влакове и дилижанси, а после е домъкнал част от плячката тук.
— Но по какъв начин Роберта е успяла да му вземе парите? Мислиш ли, че този човек е бил неин любовник?
— Не мога да си представя, че Роберта би паднала толкова ниско — каза решително Коул. — Той беше стар, мръсен и съвършено пропаднал. С подобен тип Роберта едва ли би си позволила да флиртува.
Алена се притисна плътно до Коул, погали с малката си ръка гърдите и корема му и рече глезено:
— Господин янки, цяла нощ ли смятате да прекарате с Роберта и парите й? Или пък искате да ме прегърнете и да ми покажете, че въпреки огромния си корем аз съм светлината и любовта на вашия живот?
Коул тихо се засмя. Угаси лампата и се пъхна в ръцете на жена си.
— Ти си всичко за мен, Алена Макгарън Лейтимър — прошепна той и я целуна по дяволитото носле. — За да ти докажа, че те намирам красива дори така, през следващите години няма да позволя на твоето коремче да остава празно. Ще имаме много, много деца.
Алена облегна глава назад и му намигна.
— Всяка година?
Коул се направи, че мисли съсредоточено. Накрая се усмихна на любимото лице.
— Е, добре, от мен да мине — почти всяка година.
Рано на другата сутрин Коул отиде при Мартин Холваг в града, за да му предаде парите и да му изложи своите предположения. С това за него въпросът изглеждаше решен и скоро той почти го забрави.
Остатъкът от юни премина за Алена като в сън. Леля й Лийла и Тали Хоутърн бяха постоянно около нея. Нищо от онова, което вършеше, не можеше да убегне от благосклонната бдителност на техните очи.
Алена чакаше раждането с все по-голямо нетърпение и възбуда. Всеки ден проверяваше в детската стая дали всичко е готово. Чувстваше се тромава и ходеше с мъка.
Коул беше наредил основно да почистят и подредят „колибата“ — старата къща на баща му. В нея той приемаше и лекуваше болните. Един ден оттам мина Брегър и се престори на възмутен, че Коул му е отнел някои от редовните пациенти. Приятелската схватка завърши с това, че Коул покани семейство Дарви на вечеря.
След вечерята всички присъстващи тайно си помислиха, че доктор Лейтимър много се е променил. Той отново беше старият, познат Коул — свободен, жизнерадостен и остроумен. Но това не беше всичко. Гостите забелязаха с какво внимание и любов се грижи за младата си жена. Откакто тази хубавица Алена се беше появила в живота му, Коул най-после беше възвърнал самочувствието и гордостта си. Изглеждаше по-мъжествен и по-сигурен от всякога и излъчваше вътрешно спокойствие. Предишната му раздразнителност се беше изпарила незнайно къде. Животът сякаш беше започнал отново да му харесва. Не се съмняваше вече в Алена, защото в нея нямаше нищо, което да предизвиква подозрение. Изглеждаше по-добре, отколкото в най-хубавите си години, а жената до него беше разцъфтяла в истинския смисъл на думата.