Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Един ден, след като нареди на хората си да бдят над семейството му, Гейдж замина за Нюпорт Нюз, за да разпита отново Мориса. Но проститутката беше получила заповед незабавно да тръгва към кея, заедно с неколцина други момичета, за да посрещнат големия кораб, който току-що беше хвърлил котва в пристанището. „Гордостта на Лондон“ вече бе натоварен със стока и след някой и друг ден щеше да отплава, затова от момичетата се очакваше да намерят нови клиенти сред пътниците и екипажа на пристигащия кораб, Фрида ги бе заплашила, че ако приходите й намалеят, скоро няма да има какво да ядат. Ето защо Мориса рязко отрече да знае нещо за местонахождението на Потс и заяви, че закъснява и че Гейдж не може да я задържа повече, освен ако не й обещае, че ще се забавлява с нея цяла вечер и не си плати предварително за това. В противен случай мадам щяла много да й се разгневи.
— Оня мухльо Майърс се оплакал на Фрида от мене и сега трябва да й нося двойно повече пари, та дано омекне. Не че ми е хубаво да й правя мили очички, нали разбираш? На драго сърце бих останала тук даже и даром, за да ти покажа колко си сбъркал, като си се оженил за ирландската кучка. Ама ако Фрида вземе, че ме хване, ще ме продаде на някой от ония планинци, дето се мъкнат тука. Знаеш ли ги колко са проклети и гадни тия зверове? Един ме захапа толкоз силно, че шурна кръв. Накара ме да крещя от болка, тъпакът му с тъпак!
— Би трябвало да си свикнала с такова поведение, след като си била с Потс — отбеляза Гейдж без капчица съчувствие.
Мориса изръмжа яростно, грабна от близката маса една тежка калаена кана и понечи да го замери с нея. Но невъзмутимата му усмивка й подсказа, че нещо не е наред.
— Фрида ни наблюдава — предупреди я той със злорадо задоволство и посочи към стълбите, където, подобно на добре укрепена крепост, се извисяваше заплашителната фигура на мадам. Гневът на проститутката светкавично се изпари. Скръстила белите си, подпухнали ръце, Фрида нервно потропваше с крак по стъпалото. Изражението на лицето й красноречиво говореше, че ако раздразни още един клиент, Мориса ще загуби не само дневната си дажба храна, но и много повече.
Проститутката внимателно върна каната на масата, а господарката й слезе по стълбите и тръгна към нея. Гейдж нямаше желание да слуша очертаващата се бурна разпра, затова побърза да напусне таверната. Но на излизане едва не се сблъска с госпожа Петикоум, която вървеше по тротоара.
— И ако това не е самият Гейдж Торнтън! — възкликна изненадано тя и намести телените очила на тънкия си, ястребов нос, за да го огледа изпитателно от глава до пети с малките си тъмни очички. Беше убедена, че всеки мъж, който се жени за престъпница, си търси белята и ако не задоволи и най-малкия й каприз, понася тежки последствия. Но за нейно разочарование по лицето и тялото на Гейдж не се виждаха никакви синини или рани. Сетне Алма любопитно надникна през отворената врата на таверната. Щом съзря Мориса, тя вдигна вежди, усмихна се самодоволно и съсредоточи отново вниманието си върху високия мъж. — Виждам, че си бил на посещение, Гейдж.
Кафявите му очи я пронизаха като острие от лед.
— Бях тук по работа, госпожа Петикоум.
— О, разбира се — ухили се Алма. — Сигурна съм, че всички мъже казват така, когато ги хванат да се забавляват с леки жени.
Гейдж изсумтя раздразнено.
— Случаят не е такъв, госпожа Петикоум, но мислете каквото искате!
Устните й се свиха във високомерна гримаса, но в следващия миг й се наложи да отскочи рязко встрани, за да избегне сблъсъка с Мориса, която излетя като хала от таверната. Проститутката, изглежда, въобще не я забеляза. Цялото й внимание беше насочено към Гейдж.
— Ако не беше толкова лапнал по оная блатарка, Гейдж Торнтън, щеше да видиш колко добре можехме да си бъдем двамата с тебе. Ама не! Трябва да си достоен съпруг на милейди Шимейн. Е, дано поне да ти народи цяла сюрия зверчета, щото друго от нея няма да получиш. Колкото до мене, отивам да видя момчетата, дето ги стоварват на кея. Може пък тоя път аз да си хвана някой хубавец.
И тя се отдалечи надолу по улицата, оставяйки госпожа Петикоум да гледа след нея със зяпнала уста. Чак когато Гейдж също се обърна, за да си ходи, Алма се опомни.
— И ти ли отиваш да посрещнеш кораба, Гейдж? Сигурно ще представлява интерес за теб, като се има предвид, че е английски, но те предупреждавам, че е прекалено хубав, за да е натоварен със затворници.