Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Нещо в поведението му накара всички да настръхнат.
— Милорд! — каза младежът.
— Докладвай — заповяда Джеймс.
— Кораби нападат нашествениците.
Гамина притвори очи и каза:
— Николас не е там.
— Значи е флотът на лорд Венкар от залива Шандън — каза Джеймс. Потупа жена си по рамото и бавно се надигна. — Твърде стар съм, за да седя на тези каменни подове. — Помогна на Гамина да се изправи. — Време е.
— Какво ще правим? — попита Лизли.
— Ще се опитаме да оцелеем — отвърна Джеймс и погледна жена си. — Лорд Венкар беше скрил флотата си в залива Шандън и трябваше да се съедини с остатъците от флотата на Николас, след като премине Проливите, и да тръгнат след нашествениците. След като нашественическата флота хвърли котва, трябваше да ги ударят колкото може по-силно и да подпалят колкото може повече кораби, докато ние подпалваме града. Както разбирате, нещата не тръгнаха точно както ги замислихме. Но ако ядрото на армията им, ключовият й корпус наистина е в западната третина на града и те очакват пожарите да затихнат, можем да пуснем нафтата в старата канализация. Така целия град под тях ще гръмне и след като и корабите им пламнат, няма да им остане никакъв избор, освен да изгорят.
— С каква радост го каза само — подхвърли Лизли.
— Това е моят град — заяви през стиснати зъби Джеймс.
— Е, и какво сега?
— Гледай хората ми и стой настрана — каза Джеймс и даде знак на войниците си.
Мълчаливо и с вещина шестима от тях приближиха до една голяма двукрила дървена врата и я отвориха, а двама отвориха външната врата. След като крилата й се отвориха широко, шестимата от другата страна затъркаляха бурета от един огромен склад. Други двама занатискаха един стар ръждясал железен лост.
— Накарай момчетата си да помогнат — каза Джеймс и посочи неподдаващия лост.
Лизли махна с ръка и четирима от крадците му притичаха и добавиха силата на мускулите си към напъна. Лостът се раздвижи и всички чуха шума на нахлуващата вода.
— Зад онази стена има една стара щерна — каза Джеймс. — Лостът ще я отвори и ще отпрати мощен поток по канала към залива.
Лизли загледа с възхищение как шестимата облечени в черно войници затъркаляха бурета с нафта по рампата, водеща към водата. Течението се усили забележимо и буретата бързо се понесоха по него.
Едно от търкалящите се бурета се удари отстрани във вратата и изпращя. Въздухът се изпълни с мириса на квеганското масло.
— Малко на повърхността също е добре — каза с мрачна усмивка Джеймс.
— Щом казваш — промърмори скептично Лизли. — Я кажи сега какъв е този твой план за измъкване?
— Щом всички бурета тръгнат към кейовете — отвърна Джеймс, — разполагаме с около един час. Да се надяваме само, че флотът ще си свърши работата.
Лорд Кароул Венкар, адмирал на кралския флот на Изтока, извика:
— Огън!
Дузина катапулти от най-близките кораби избълваха огнения си товар високо във въздуха, за да се срине с трясък върху корабите в залива.
— Господин Деворак — каза адмиралът.
— Да, сър?
— Не мислите ли, че тези копелета ни помагат, като вързаха всичките си кораби в тази гигантска камара?
— Така е, сър.
Старият адмирал беше с ролдемско потекло, родом от Риланон, и кракът му никога не беше стъпвал в Запада, докато не бе прекарал флота си през Мрачните проливи късно тази пролет. При преминаването беше изгубил два кораба, приемлива жертва за всяко преминаване в този сезон, и беше извадил късмет да срещне само един чужд боен кораб по пътя до залива Шандън — кешийски, настигнат и потопен преди да отнесе на някого вестта, че ядрото на Кралския източен флот е вече в Горчивото море.
Вестта за смъртта на адмирал Николас бе трагична новина за Венкар, защото макар да го беше срещал само два пъти по светски поводи в столицата, репутацията, както и подвизите му, бяха добре известни. Но Венкар беше щастлив, че поне веднъж в живота си можеше да се понесе с вдигнати платна срещу врага, с лъсналите под слънцето бойни машини, с мъжете, готови да влязат в ръкопашна схватка. По-голямата част от кариерата му беше преминала в гонене на дрипави пирати, в развяване на флаговете пред очите на размирните съседи от Източните кралства или в изпълнение на парадни функции в кралския дворец. А сега щеше да прави онова, за което се бе подготвял през целия си живот, и ако можеше да се вярва на онова, което му казаха, когато тръгна от Риланон преди няколко месеца, съдбата на Кралството зависеше от тази битка.
— Заповеди за флотата, господин Деворак.
— Да, сър?