Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Какво направи, след като го намери така?
— Изхвърлих си гримовете. До последния. Нарязах си дрехите. Направих ги на парчета с месарския нож в задната градина.
Линли си спомни разказа на Джаспър.
— Баща ти тогава те е видял, нали?
— Помисли си, че съм намерила дрехи, забравени от някоя. Затова вярваше, че Мик има любовници. Оставих го да си мисли така. Защо да му казвам истината? А и Мик ми обеща, че никога повече няма да го прави. Мислех си, че ще успее да удържи на думата си. Изхвърлих всичките си хубави дрехи, за да не го изкушавам. И той се опита да устои. Наистина се опита. Само че не можеше да се спре. Започна да носи вкъщи разни неща. Аз ги намирах. Опитвах се да говоря с него. Двамата се опитвахме да говорим. Но нищо не се получаваше. Ставаше все по-лошо и по-лошо. Като че ли все повече нарастваше нуждата му да се конти. Даже го направи една нощ в офиса на вестника и баща му го хвана. Хари направо побесня.
— Значи баща му е знаел?
— Преби го от бой. Мик се върна у дома. Беше разкървавен и ругаеше. И плачеше. Тогава си помислих, че може да спре.
— Но вместо това е започнал втори живот в Лондон.
— Мислех си, че е по-добре. — Тя избърса очи и си издуха носа. — Смятах, че се е излекувал. Мислех си, че имаме шанса да бъдем щастливи. Както когато бяхме гаджета. Тогава бяхме щастливи.
— И никой друг ли не знаеше за това? Марк? Някой от селото? Или от служителите на вестника?
— Само аз и Хари. Това е всичко — каза тя. — Мили боже, това не беше ли достатъчно?
— Какво мислиш? Било ли е достатъчно, Сейнт Джеймс?
Джаспър беше тръгнал напред с колата. Намираха се на алеята и вървяха пеш към къщата. Над тях небето бе изгубило и последните си частици синьо и цветът му беше станал като на старо олово. Дебора крачеше между тях, хванала Линли под ръка. Той погледна над главата й към Сейнт Джеймс.
— Самото убийство абсолютно прилича на извършено от гняв — рече Сейнт Джеймс. — Удар в челюстта, който го е хвърлил към полицата над камината. Никой не замисля предварително такава смърт. През цялото време бяхме съгласни, че е имало кавга.
— Но се опитвахме да го свържем с професията на Мик. А кой ни поведе пръв в тази посока?
Сейнт Джеймс кимна тъжно:
— Хари Камбри.
— Имал е възможност. Имал е и мотив.
— Ярост заради това, че синът му е травестит?
— И преди хората са стигали до насилие заради това.
— А Хари Камбри го е било яд и за други неща — рече Дебора. — Не е ли трябвало Мик да прави подобрения във вестника? Не е ли взел заем от банката? Може Хари да е поискал подробен отчет за това как се харчат парите. И когато е разбрал, че те отиват за най-омразното му нещо — женски дрехи за Мик, — е излязъл от релсите.
— Тогава как обясняваш състоянието на дневната?
— Заблуда — каза Линли. — Нещо, което да потвърждава теорията му, че Мик е бил убит заради статия.
— Но това не обяснява смъртта на другите двама — каза Сейнт Джеймс: — А и отново поставя Питър в опасност. Брук не е умрял от случайно падане, някой го е бутнал, Томи.
— Каквото и да правим, пак опираме до Брук.
— А това би трябвало да ни покаже колко е вероятно той да е извършителят, независимо от другите неприятности, които Мик е имал в отношенията си с останалите.
— Тогава към заливчето и офиса на вестника.
— Предполагам, че именно там ще изскочи истината.
Минаха през портата в стил Тюдор и прекосиха алеята. Спряха се в градината, за да поздравят кучето на лейди Ашъртън, което се спусна да ги посрещне с топка за тенис между зъбите. Линли я измъкна от устата му, захвърли я към северния двор и кучето хукна с радостен лай след нея. Сякаш в отговор на врявата, вратата се отвори и от къщата излезе лейди Ашъртън.
— Обядът ви очаква — каза тя вместо поздрав и продължи, този път само към Линли. — Питър се обади. Засега са го пуснали от Ярд, но искат да не напуска Лондон. Помоли да отиде в Итън Терас. Нали няма нищо, задето му позволих, Томи? Не бях напълно сигурна, че ще го искаш в дома си.
— Няма нищо.
— Стори ми се, че говори съвсем различно от преди. Чудя се дали този път не е готов за промяна. Завинаги.
— Готов е. Да, и аз така мисля. — Линли усети моментен трепет. Погледна Сейнт Джеймс и Дебора. — Може ли да ни дадете пет минути? — каза той и се почувства благодарен, задето го разбраха. Те влязоха в къщата.