Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Сега като че ли не е най-подходящото време за плуване — забеляза Дебора.
Сейнт Джеймс не отговори нищо. Момчетата си сложиха маските, нагласиха шнорхелите и се отправиха към водата, всеки от различна страна на скалата. Линли изкачи едновременно с тях голия гранит и внимателно стигна до най-предната му точка.
Повърхността беше необикновено спокойна, тъй като естественият риф предпазваше заливчето. Даже от скалата Сейнт Джеймс виждаше анемониите, които растяха по гранитното възвишение под водата. Тичинките им се полюляваха от лекото течение. Над и около тях се виеше разклонено водорасло. Под тях се криеха раци. Заливчето представляваше комбинация от риф и локви на прилива, морски живот и пясък. Не беше кой знае колко подходящо за плуване, но нямаше равно като място, където човек да изхвърли предмет, за който желаеше да остане неоткрит с години. Само за седмици кутията с фотоапаратите щеше да се покрие с ракообразни, морски таралежи и анемонии. За месеци щеше да загуби форма и очертания и вече напълно да наподобява на самите скали.
Все пак, ако беше там, двете момчета имаха проблеми с намирането й. Отново и отново се показваха на повърхността от двете страни на Линли. И всеки път не носеха нищо със себе си. Всеки път клатеха отрицателно глави.
— Кажи им да отидат по-далеч от брега — викна Сейнт Джеймс, когато момчетата се върнаха за шести път с празни ръце.
Линли вдигна поглед, кимна и махна с ръка. След това приклекна на скалата и каза нещо на момчетата. Те пак се гмурнаха във водата. И двамата бяха добри плувци. Очевидно разбираха какво търсят. Но никой от тях не намери нищо.
— Изглежда безнадеждно — каза Дебора повече на себе си, отколкото на Сейнт Джеймс.
Все пак той й отговори:
— Права си. Съжалявам, Дебора. Надявах се да ти върна поне нещичко. — Погледна я и видя окаяното й изражение, когато прочете скритото значение в думите му.
— О, Саймън, моля те! Не можех. Когато работата опря до действие, не можех да му сторя такова нещо. Можеш ли да се опиташ да разбереш?
— Солената вода и без това ще ги е съсипала. Но поне щеше да имаш нещо, което да ти напомня за успеха ти в Америка. Освен Томи, разбира се. — Дебора се вцепени. Сейнт Джеймс знаеше, че й е причинил болка и усети лек триумф заради способността си да го направи. Но това усещане бързо отстъпи на срама. — Беше непростимо от моя страна — рече той. — Съжалявам.
— Заслужавам си го.
— Не, не го заслужаваш. — Сейнт Джеймс се отдръпна от нея и отново насочи вниманието си към заливчето. — Кажи им да свършват, Томи — викна той. — Апаратите не са там.
Долу двете момчета се показаха за пореден път на повърхността. Този път едното държеше нещо в ръката си. Дълго и тясно, то лъщеше на убитата светлина, когато момчето го подаде на Линли. Дървена дръжка, метално острие. И двете не личеше да са прекарали във водата повече от няколко дни.
— Какво е намерил? — попита Дебора.
Линли вдигна предмета, така че и двамата да го видят от върха на скалата. Сейнт Джеймс усети бърз прилив на вълнение.
— Кухненски нож — каза той.
Двадесет и шеста глава
Докато стигнат паркинга на пристанището в Нанрънел, започна да вали ленив дъждец. Не предвещаваше корнуолския югозападен вятър, а по-скоро кратък летен порой. Придружаваха го хиляди чайки, които прииждаха с крясъци от морето, за да търсят убежище по комините на къщите, по кея и палубите на лодките, завързани за стените на пристанището.
Докато вървяха по пътеката, която заобикаляше пристанището, минаха покрай преобърнати лодки, килнати купчини рибарски мрежи, ухаещи на море, и крайбрежни сгради, чиито прозорци отразяваха нетрепващата сива маска на времето. Едва когато стигнаха точката, в която пътеката се шмугваше между две къщи и водеше към самото село, заговориха. Точно тогава Линли забеляза, че паважът е станал хлъзгав от дъжда. Той погледна притеснено Сейнт Джеймс, който отвърна на погледа му:
— Мога да се справя, Томи.
Бяха поговорили малко за ножа. Само това, че очевидно е кухненски прибор и ако убийството на Мик Камбри е било извършено с него и Нанси успее да го идентифицира като техен, то щеше да послужи като доказателство, че престъплението срещу съпруга й не е било планирано предварително. Присъствието му в заливчето не правеше нищо, за да оправдае Джъстин Брук. По-скоро ножът просто променяше причината, поради която вероятно бе отишъл там. Не за да се отърве от фотоапаратите на Дебора, а от нещо далеч по-изобличаващо.